Джон Коннолли - Жътварите

— Боже мой, ти си злият ми гений! — извика Уили. — Не стига дето сме всеки ден заедно, ами и в неделя на черковната служба! Постоянно се мъкнеш след мен. От теб спасение няма. Защо ли седнах снощи с теб?

— Защото съм ти най-добрият приятел.

— Аре стига бе!

— Защо, да нямаш по-добър?

Арно се ядоса на свой ред, запуши уши с длани и потъна в склада в дъното на сервиза. Уили понечи да го замери с гаечния ключ, но реши, че може да счупи нещо ценно. И без това днес мерникът му не беше в ред.

Седна на сандък, опря глава на ръце и затвори очи. Наближаваше осем часът, навън тъмнееше. В четвъртъците работеха до осем. Още няколко минути, ще ударят ключа и ще се приберат да почиват. Хрумна му да не забрави да откачи табелите с офертите: Реглаж на спирачки — 44,99$ ; Смяна на маслото — 14,99$ . А сетне у дома, едно аспиринче и право в леглото.

По-късно си казваше, че сигурно се е унесъл и заспал. Защото когато отвори очи, пред него стояха двама. Веднага разбра, че не са тукашни. Не бяха и градски, смърдяха на тор и говежди лайна. На ръст бяха средни. По-възрастният изглеждаше на около четирийсет години. Дългата му черна коса висеше на фъндъци около яката на ризата, заострените накрая бакенбарди почти допираха козята брадичка. И косата, и брадата стояха като залепени на лицето му и приличаха на изкуствени. Уили си представи как нощем ги сваля, за да ги постави върху главата на пластмасов манекен. Но това беше може би ефект от умората и махмурлука. Мъжът носеше цветна риза за голф, кафяво кадифено сако и кафяви джинси. Ботушите му бяха евтина имитация на известна марка.

Монтьорът мразеше хората, които играят голф, ненавиждаше типа дрехи и всички останали атрибути на този спорт. Дойдеше ли такъв за услуга, зърнеше ли сака със стиковете в багажника на колата му, веднага лъжеше, че е много зает и няма как да помогне. Сигурно имаше и читави хора сред тях, но Уили бе срещал предостатъчно боклуци и вярваше в статистиката. И в още нещо бе безспорно сигурен: колкото по-скъпа е колата на голф играча, толкова по-голям задник е той. За беля тези двамата му се бяха изтресли по никое време, а и без тях махмурлукът му бе изопнал нервите докрай.

Вторият бе доста по-едър и широкоплещест. Впреки вечерния хлад носеше тънко джинсово яке, отдолу само тениска и избелели джинси. Дъвчеше дъвка и се хилеше гадно като типичен негодник от онези, дето обичат да сритат някого ей така, без повод и за личен кеф.

Двамата го гледаха мръсно, както се гледа обречен.

Уили се досети кои са. Представи си как синият им шевролет малибу чака отвън да ги върне там, откъдето са дошли, след като изпълнят поръчката. Ех, защо не каза на Луис снощи, когато си спомни за тях? Сега беше вече късно.

Изправи се и вдигна оставения до него тежък гаечен ключ.

— Вече затваряме — каза той, въпреки че знаеше — тези не са дошли за ремонт на автомобил.

Приказките само отлагаха неизбежното, а двамата очевидно не бяха от търпеливите. Кой ли ги беше изпратил? Не помнеше да е обиждал или излъгал някого. Пък и никой не го мразеше до такава степен. Май че ставаше дума за предупреждение. Ще му изпочупят кокалите и ще го затрият, за да предадат нечие послание, вероятно предназначено за Луис и Ейнджъл.

Онзи с дъвката измъкна пистолет. Не го насочи в Уили, а отпусна ръка небрежно край крака си, като палецът и показалецът му бяха готови за съответните движения.

— Я пусни ключа! — обади се козята брадичка.

Уили го послуша. Инструментът издрънча на цимента.

— Не ми изглеждаш много добре — продължи онзи.

Уили се опита да разпознае акцента, но не можа. Май долавяше канадски нюанс? Пък и какво ли значение имаше?

— Снощи имах тежка вечер.

— Опасявам се, че и днес ще е така…

И преди да го е изрекъл, го удари силно. Уили беше неподготвен, ударът го намери в лицето и му счупи носа. Смъкна се на колене и хвана главата си с ръце. Чу подигравателното хихикане на другия, който вече вървеше към склада. Погледна след него и мислено се помоли: „Боже, само дано Арно не направи някоя простотия сега!“

В ръката на козята брадичка се появи пистолет.

— Човек трябва да внимава в подбора на бизнес партньори. Едно е да дружиш с педерасти, макар да не ги обичам обратните. Друго е, когато са и убийци, като мен и моя приятел. Ние обаче само убиваме. А ти се гушкаш с поръчкови килъри и педали, които спят заедно, и това е много кофти. Затова няма какво да се чудиш, че сме тук.

Сетне насочи пистолета в главата му и Уили затвори очи. Чу изстрел и потръпна, но си даде сметка, че ехото се връща откъм склада. То отвлече вниманието на убиеца и той извърна глава. Без да му мисли, Уили грабна ключа от пода и с все сила го стовари върху ръката с пистолета. Чу се хрущящ звук. Дали му счупи костта? Сетне с цяло тяло отхвърли мъжа назад към червения олдсмобил, по който работеха с Арно. Но дори и наранен, онзи беше светкавично бърз. Лявата му ръка се стрелна и попадна право в счупения нос. Болката беше непоносима и за миг механикът направо ослепя, но съумя да го ритне с десния крак. Работната обувка с метално бомбе удари нападателя в бедрото, той се олюля и се насочи към падналия пистолет. Уили се хвърли на пода и ритна оръжието встрани. В същия момент проехтя втори изстрел, някъде се счупи стъкло. Сгушен долу, Уили зърна раздробения заден прозорец на олдсмобила, а през него и бягащата към вратата брадата фигура. Тресна трети изстрел, тичащият залитна силно и се хвана за дясното рамо, но успя да се измъкне на улицата.