Джон Коннолли - Жътварите

— Боже мой! — възкликна Уили неволно и браунингът в ръката му като че се смали още повече.

— Спокойно, човече — рече Детектива, усетил тревогата. — Тези са наши.

Обаче в гласа му не звучеше задоволство.

Джипът закова току пред тях. Двамата излязоха от мустанга. Мъжищата се изхлузиха тромаво от кабината на джипа и скочиха на земята. Механикът бе готов да се закълне, че го е раздрусало като при земетресение.

— Е, Уили, запознай се — каза Паркър тихичко. — Това са Тони и Поли Фулси. Третият е Джаки Гарнър. Той е малко по-читав в главата.

Бру не познаваше Гарнър, но за Фулси бе чувал от Ейнджъл. Беше ги сравнил с неконтролируеми природни стихии от рода на най-страшните сеизмични и метеорологични явления. И бе добавил — от такива да стоиш по-далеч. Уили си спомни тези думи и мислено пресметна разстоянието между себе си и братята, като установи, че се намираше в критичната зона.

— Какво се случи с вашия джип? — попита Паркър.

— Случиха му се едни хора — в скоропоговорка отвърна Поли и завъртя палец към Гарнър. — А той само кибичеше.

— Нали вече се изяснихме — обади се Джаки. — Беше недоразумение.

— Аха, недоразумение — недоволно възропта Поли.

— Къде са въпросните хора? — продължи да разпитва Детектива.

Двамата мъжаги запристъпваха неспокойно от крак на крак.

— Единият не е много добре — промълви след малко Тони.

— Какво значи това?

— Амиии… не зная… шибнах го малко по-силно.

— А другите?

— Другият е убит — поправи го Гарнър. — Бяха само двама.

— Вижте, господин Паркър, беше нещастен случай, сър. Ние… — заекна Тони и се смути още повече.

Паркър слушаше с каменно изражение. Уили се възхити вътрешно. Нито едно мускулче не трепваше по лицето му.

— Преди това не опитахте ли да научите нещо полезно от тях? — продължи Паркър все така спокойно.

Тони поклати глава и заби очи в земята.

— Разбрахме как поддържат контакт с другите. В камиона имаха радиостанция — обади се Гарнър и се замисли. — Хм, и там се получи кофти, знаеш, братче…

— Хайде, казвай — въздъхна Детектива.

— Ами да взема да се обадя по радиостанцията…

— За Бога, кажи, че се шегуваш!

— Абе, рекох си, че мога да науча нещичко и…

— И какво?

— Тц — познаха, че не е техният…

— Е, браво, Джаки. Много смешно…

— Съжалявам, Чарли. Просто не се и замислих.

— Значи знаят, че сме тук?

— Предполагам, че да.

Уили въздъхна тихо — позната от Виетнам ситуация. Издънка подир издънка. Ето и сега, вместо да се оправят, нещата се влошават още повече. При това вече беше мокър, а обувките му жвакаха.

Изведнъж чуха шума на работещ двигател: приближаваше се превозно средство. Детектива незабавно влезе в ролята на командир.

— Уили, махай мустанга оттук — върни го зад моста и чакай там. Поли, качвай се в джипа и тръгвай бавно на изток. Не бързай, нека те видят. Джаки, Тони — хайде с мен в дърветата отсреща. Никой да не стреля, преди да разберем кое къде е!

Всички изпълниха нарежданията веднага. Уили направи съвършена маневра на съвсем малко място и потегли в обратна посока, а след моста спря и изгаси двигателя. Усети, че има проблем с дишането, макар че не се бе напрягал физически. Дали не е началото на инфаркт? Раздвижи лявата ръка сви я, за да провери дали не е изтръпнала. Бе чел, че това е един от симптомите. Но не, движеше се леко, усещането беше съвсем нормално. Мамка му. Сигурно е от напрежението. Помести огледалото за задно виждане, за да наблюдава пътя зад себе си. Браунингът лежеше на седалката до него. Хвана ключа с пръсти, с другата ръка стисна лоста на скоростите. Появи ли се непознат отзад и веднага отлепя. Така де. Поне той да се спаси.

Тогава започна стрелбата.

В последния момент Детектива смени плана. Изпрати Джаки и Тони към дърветата на изток от пътя, а той влезе в гората откъм западната страна. След секунди се появи камион „Форд Бронко“. В кабината бяха двама, вторият с рязана двуцевка в ръцете. Трети стоеше на платформата и държеше карабина. Щом видя джипа, шофьорът натисна газта, а човекът горе се прицели в задния му прозорец и стреля.

Тримата в гората откриха огън едновременно и без предупреждение. В предното стъкло на форда цъфнаха две дупки, човекът на волана удари глава в него и камионът поднесе и сви вдясно. Вторият хвана волана и се опита да изправи колата, а онзи горе се вкопчи в скобата над кабината, за да не падне. Тримата продължиха да стрелят, предното стъкло заприлича на решето. Камионът изви, излезе от пътя и се свлече по източния склон. Блъсна се в първия бор, но подсилената броня омекоти удара. Мъжът отзад излетя, строполи се сред шубраците и повече не помръдна.