Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Но този млад човек бе поискал доброволно да бъде включен в екипите със специално предназначение и бе показал впечатляващи умения както в процеса на тяхното сплотяване, така и в изслушването на индивидуалните мнения. Дори Уил беше научил някои нови неща, докато го наблюдаваше как прави инструктаж и осъществява тренировъчни полети.

Взе микрофона и потърси с пръст бутона за включване. Възнамеряваше да напомни на Колинуд, че като командир на самолета е длъжен да приземи машината лично, от лявото място в кабината — според изискванията на ВВК. Но после се спря. Трябваше да му се довери, защото Колинуд знаеше правилата.

Мислите му бяха прекъснати от поредното включване на радиото.

— Рамрод, две-четиридесет. За сведение ви съобщавам, че вече заемаме позиция на заход, разстояние четиридесет и пет километра.

— Разбрано, две-четиридесет — отвърна Уестърман, познал гласа на първия лейтенант Джеф Райс. Откакто този младеж бе постъпил в ескадрилата, той се чувстваше специално отговорен за него, още повече след избирането на екипажа на Колинуд за изпълнител на тази истинска и доста опасна специална мисия — първата след операция „Справедлива кауза“ в Панама. Беше победил изкушението да позвъни на Уолт Райс и да му съобщи, че синът му се насочва в погрешна посока; че това ще доведе до неудобно положение както бащата, така и сина.

— Полковник?

Джери Ронсън беше придърпал стола си към предния ъгъл на ЦУП — там, откъдето започваше дългият почти пет метра плот, минаващ под големия правоъгълен прозорец, който заемаше цялата стена. Вляво от него светеха екраните на УКВ радиостанциите, вдясно бяха компютрите и високочестотните сателитни приемници. Лицето му издаваше силно притеснение, сякаш се объркваше от всичката тази електроника, струпана около него.

Уил го стрелна с поглед, после вдигна бинокъла и направи опит да засече приближаващия се С-141.

— Сър, от Фара препращат въпроса на Скот дали са затворили хидравлични системи една и две, при това в последователен ред. — „Фар“ беше кодовото наименование на Централния команден коалиционен пункт (ЦККП), базиран в Риад. А във военновъздушната база „Скот“ в Илинойс беше разположен щабът на ВВК.

Уил прехвърли въпроса към Колинуд.

— Мисля, че го направихме, но нека опитам още веднъж — долетя отговорът. — Ох… Господи… Мамка му! — Предавателят изключи, оставяйки фразата недовършена.

Тримата мъже в ЦУП замръзнаха по местата си. Изминаха няколко агонизиращо дълги секунди преди Колинуд отново да включи предавателя.

— Рамрод, кажете на онзи, който пита, че преди малко изключихме първата хидравлична система и за малко не съборихме машината! После изключихме и втората, самолетът се лашна в обратна посока. Според мен са повредени и двата елеватора, страх ме е да използвам аварийния пакет. Не забравяйте, че продължаваме да летим с необичайно вдигнат нос!

Уил трескаво натисна бутона за трансмисия:

— Никакви експерименти повече, две-четиридесет! — извика той. — Ще им кажа, че сте опитали.

— Разбрано, благодаря. Беше доста страшничко.

Уил остави бинокъла и рязко се извърна към майор Ронсън.

— Джери, подай ми онази портативна радиостанция — рече той. — Ще взема джипа ти и ще отида да го чакам на пистата.

Уил подкара бързо към жълто-черния знак, който маркираше първия километър от пистата. Спря встрани, леко изненадан от царящата наоколо тишина. Но миг по-късно тя бе прогонена от гласа на лейтенант Райс, който размени няколко професионални фрази с диспечера на кулата. След като вторият пилот работи с радиостанцията, значи управлението е в ръцете на командира, съобрази Уил и доволно кимна. Колинуд не го беше подвел.

Светлините за кацане на две-четиридесет се включиха, изненадващо ярки в тъмното небе. Самолетът се оказа неочаквано близо. Два от прожекторите бяха монтирани под крилете, други четири — в шахтите на колесниците. Светлината им беше ярка и напълно достатъчна за добрата видимост. Тежката почти сто тона и дълга петдесет метра транспортна машина беше увиснала като странно съзвездие в небето на северозапад от базата. Уил със задоволство отбеляза, че заходът им беше доста по-полегат от нормалното. Очевидно Колинуд мислеше точно както мислеше и той: захождай плавно, дръж здраво руля и не променяй позицията му преди колелата да докоснат бетона. И никакви задкрилки, за бога! Ако реши да използва кормилния механизъм с цел наместване в центъра на пистата, елеваторите може да се включат на реверс. При тази минимална скорост и толкова близо до земята машината няма да има шанс да се издигне отново.