Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Уестърман бързо преглътна и с уверено движение вдигна радиостанцията пред устата си.

— Слушам.

— Полковник, трябва да се върнете тук. Полетът, който очакваме, току-що мина на нашите честоти и докладва за проблем. Командирът иска да говори директно с вас.

— Какъв проблем?

Миг колебание, после Ронсън отвърна:

— Тежка повреда в системата за управление, сър.

Уестърман покри за броени секунди разстоянието от палатковия лагер до ламаринената барака на ЦУП. В мига, в който пресованата метална врата се затръшна с глух тътен зад гърба му, малкото помещение се изпълни от звучния и познат глас на командира на товарния самолет С-141, чието управление бяха поели:

— Моряк Зулу, как ме чувате? ВВК пет-нула-две-четири-нула търси Рамрод!

Напрежението му се долавяше във всяка изречена дума. Ситуацията явно е сериозна, помисли си Уестърман, отчитайки самообладанието на пилота, който все пак бе използвал кодовото му име.

— Тук Рамрод, две-четиридесет — каза той в микрофона, който му подаде дежурният сержант. Очите му се насочиха към смрачаващата се пустиня оттатък малкото квадратно прозорче. — Какво се е случило?

— Тежка повреда в елеваторната система, сър. Още не можем да установим причините й. На излитане от Риад получихме 8-градусово повдигане на носа, което трябваше да се изключи автоматично на височина 10 000, но не го направи. Бяхме принудени да прекъснем механично действието на системата, но това доведе до блокаж на електрохидравличната система. Лостът за ръчно управление отказа, след което опитахме да изключим цялата хидравлична система и още какво ли не, но резултат няма… Лашкаме се нагоре-надолу, защото се включва системата за автоматичен контрол на хоризонталното положение. Полетът е възможен само ако повдигнем или наведем носа максимално… Средно положение няма! Вече двадесет минути подскачаме из небето като някаква жаба, опасявам се, че може да счупим опашката!

Уил напрегна въображението си, за да може да си представи системата за управление на С-141 — една сложна комбинация от хидравлични и електрически мотори, които движат огромната Т-образна хоризонтална площ на опашката нагоре и надолу, позволявайки поддържането на балансиран полет. В случай, че кабелите на тези мотори не са замръзнали в максимално горно положение, Колинуд би могъл да лети нормално като изключи съответните мотори. Но при осем градуса повдигане на носа и неизвестна повреда в елеваторите става въпрос за тежка авария, която заплашва живота на екипажа…

— Направихте ли контролна проверка на уредите?

— Да, сър. Системата за хоризонтален полет прави каквото си иска, но мисля, че ще можем да я овладеем и да приземим машината. Разбира се, ако не блокират и елероните… В един момент щурвалът също блокира на крайно предно положение и това ни лиши от възможността да наведем носа! Наложи се да предприема завой от 45 градуса, за да не влезем в свредел!

Уестърман ясно си представи сериозното лице на Джим Колинуд на фона на кокпита. Той беше сравнително млад командир, но въпреки това един от най-добрите пилоти в ескадрилата. Посред нощ, по време на полета си над Атлантическия океан, Уестърман го беше засякъл във Военновъздушната база Торехон край Мадрид, където VC-137 кацна за междинно зареждане. Екипажът се радваше като деца на Коледа от възможността да летят на правителствен самолет с отлично зареден бар и плюшени килими. По време на полета Уил ги инструктира подробно за секретната мисия, след това ги остави в столицата на Саудитска Арабия Риад и отлетя за „Сенди 101“, където трябваше да уреди останалите подробности около мисията. Джим Колинуд и хората му трябваше да си починат добре, след което трябваше да присъстват лично на товаренето и подготовката на избрания за полета С-141, който трябваше да изкара във въздуха една наистина тежка неделна нощ. Но явно не бяха избрали подходящия С-141В…

— Къде се намираш в момента, Джим? — попита Уестърман.

— На шейсет километра от вас, височина четири хиляди метра, продължавам да се снижавам… — Командирът замълча за момент, после добави: — Нямам представа какво още ще излезе от строя, но всички на борда сме единодушни, че тази птичка трябва да бъде приземена…

— Задръж така, две-четиридесет — каза в микрофона Уестърман и се извърна към Джери Ронсън: — Свържи се с Фара по сателитния телефон. Запознай ги със ситуацията, накарай ги да прехвърлят сведенията на ВВК на Скот, поискай метеосправката за района на Риад и Дахран… — Пръстът му отпусна бутона за пауза на микрофона: — Две-четиридесет, тук Рамрод. Как сте с горивото?