Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Доктор Абас — протегна ръка той и затворникът с благодарност я пое. — Моля ви да ни последвате…

Военновъздушна база Кефлавик, Исландия

Сряда, 6 март 1991 г., 15:30 ч. по Гринуич

Представителят на Международния Червен кръст Йън Бей отвърна на краткия и сдържан поздрав на командира на огромния ДС-10 на авиокомпания „Балеър“, после прозорчето на пилотската кабина се затвори. Сгъваемата стълбичка вече беше оттеглена от задната врата на празната пътническа машина, а механиците от наземния персонал на американските ВВС се оттеглиха на позициите за стартиране на двигателите. Бей приглади изтънялата си руса коса и хвърли поглед към оловните, ниско надвиснали облаци. После сведе очи към циферблата на ръчния си часовник и поклати глава. Много му се искаше представителите на „Суис еър“ да бяха приели офертата да използват един от своите 747 директно от Женева, но швейцарците бяха изключително стриктни в неутралитета си и за нищо на света не биха позволили намесата на националния си превозвач. Въпреки внезапната и тайнствена промяна в политиката на американското правителство, швейцарците продължаваха да възприемат хуманитарната мисия на Международния Червен кръст до Багдад като някаква партизанска акция. По тази причина предложиха чартърен полет на втората си авиокомпания „Балеър“ — срещу добра цена, разбира се — при условието, че полетът стартира от територията на всяка друга страна, но не и Швейцария.

Делегацията избра за място на срещата Исландия, причините за това бяха известни единствено на американците. Оттук полетът до Багдад щеше да продължи почти осем часа.

Бей се обърна и тръгна към терминала, наслаждавайки се на хладния бриз. Денят се беше оказал изключително топъл и душен за страна като Исландия — с температури около и над 10 градуса Целзий. У дома, в Осло, вече часове наред бушуваше снежна виелица. Там щеше да му трябва едно наистина топло палто.

Стигна входа на стария дървен навес и миг по-късно се озова в чакалнята на военния терминал. Дългогодишните навици го накараха да хвърли поглед към огромните остъклени прозорци и по тази причина не забеляза приближаването на мъжа. Стресна се едва когато чу познатия глас.

— Не успя да ги забавиш, а? — тихо подхвърли мъжът.

Бей рязко се обърна и се озова лице в лице с полковник Ричард Кер от военното разузнаване на САЩ, който бе организирал чартъра и беше пристигнал с екипажа на ДС-10 предната вечер. Усмихна се на едрия пилот, когото познаваше още от времето, когато служеше във Вашингтон. Кер беше известен като изключителен майстор на шаха и опасен противник на голф. Висок близо метър и деветдесет, той се извисяваше доста над него. Откритите и малко наивни черти на лицето го правеха да прилича на хлапе, което обича да си играе със самолети, но умът му беше остър като бръснач. Изключително подходящ за поста военновъздушен аташе — ако изобщо някога приеме такъв пост, разбира се…

— Не успях, Ричард — призна с въздишка Бей. — Опитах се, но капитанът искаше да излети час по-скоро, а ти не ми даде достатъчно силни доводи да го задържа…

— Нямаше как. Но нямаше и нищо скрито-покрито…

— Естествено, как не!

Бей направи всичко възможно да изглежда като учител, възмутен от поредната нагла лъжа на учениците си. Усилията му не отидоха напразно, тъй като полковник Кер явно се притесни в усилията си да намери по-добър отговор.

Притежаващ богат опит в подобни ситуации, Бей вдигна ръка, за да покаже, че оправданията са излишни, после на лицето му се появи лукава усмивка:

— Добре, добре… Сега вече ще трябва да докладваш с тая портативна радиостанция, дето я държиш в дясната си ръка… — Със задоволство видя тревогата, която пробяга по лицето на Кер и продължи: — Предполагам, че хората, които очакват доклада ти, ще направят малки корекции в плановете си заради това ранно излитане… — Пристъпи крачка напред към полковника и надникна в очите му. Винаги му беше приятно да си играе с него. — Няма да ми кажеш какво става, нали?

— Нищо не става, Йън — направи опит да изглежда обиден Кер. — Обичайните мерки за сигурност при опасна мисия за опасна страна. Разрешенията на въздушния контрол и дипломатическите ноти са достатъчно трудни за координиране и без промени в графика…

Бей закова поглед върху рулиращия в далечния край на летището ДС-10, на лицето му се появи усмивка.

— Нищо значи… — промърмори той. — А какъв беше изразът, който подхвърли миналия месец вашият голям генерал? Мудна порнография… Чуя ли го, веднага се сещам за онзи мечок…