Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

„Сенди 101“ — Секретната коалиционна авиобаза в Арабската пустиня (югоизточно от Бир Фардан, Кралство Саудитска Арабия)

Сряда, 6 март 1991 г., 18:35 ч. (15:35 по Гринуич)

Храната миришеше изненадващо добре, може би защото не беше хапвал нищичко от сутринта. На залез-слънце майор Джери Ронсън го беше изгонил от ЦУП — малката барака, в която се помещаваше центърът за управление на полетите, заповядвайки на един от сержантите да придружи гостуващия полковник до ярко осветената палатка трапезария и да го настани на масата за хранене.

Полковник Уил Уестърман, командир на Ескадрон за специални операции на ниско ниво (ЕСОНН), базиран във военновъздушната база Чарлстън в Южна Каролина, тръгна покрай затоплените витрини с готова храна, запълвайки кутийките на никелираната си табла с различни, вкусни на вид неща. Приключил с тази задача, той се върна обратно, прекоси палатката коридор, където си взе чаша кафе от продълговатия щанд, и седна на първата маса, появила се пред очите му. Трапезарията действително беше палатка, но в същото време представляваше и военно оборудване от най-ново поколение — изработена от супермодерния материал „Велкро“, снабдена с климатична инсталация и ярко осветление. И въпреки това му приличаше на онези палатки, които ползваха някога във Виетнам.

Уестърман се огледа, на устата му се появи усмивка. Нямаше да се изненада, ако тук изведнъж се появяха полковник Потър и Хулихън „Горещите устни“. Всичко наоколо му напомняше за декор от „Военнополева болница“.

Бедничкият Ронсън, помисли си той. Познаваше майора достатъчно добре, за да бъде сигурен, че преживява тежко месеците далеч от дома. Ронсън, трима сержанти и един лейтенант бяха командировани тук още в средата на август, със задачата да обслужват задръстената с радиостанции ламаринена кутия три на четири метра, захвърлена в центъра на Арабската пустиня. При това безсрочно…

Сгъваемата кутия на ЦУП, която имаше предназначението да служи като временен Команден пункт на военновъздушните операции, беше доставена по въздуха от един С-5 още на 14 август и набързо сглобена в центъра на саудитската авиобаза, която изглеждаше дълбоко заспала. Днес обаче тук действаше на пълни обороти Център за ремонт и поддръжка на американските ВВС, който включваше и отряд изключително арогантни според саудитците бойни пилоти от Кралските ВВС на Великобритания. В продължение на седем месеца Ронсън координираше действията на ВВК — военновъздушното командване, което ръководеше полетите от официално несъществуваща база.

Горкичкият — въздъхна Уил. — Аз съм тук по-малко от два дни и вече мразя проклетото място, а той се пържи из тези пясъци цели седем месеца!

После осъзна, че само си играе с пилешката пържола върху подноса си. Не беше гладен, мислите му бягаха другаде. Безпокоеше се от проблемите, които неизбежно щяха да се появяват пред набързо организираната му мисия, стартираща след броени часове. Ставаше въпрос за една доста странна (меко казано) секретна операция, която изневиделица се стовари в скута му преди два дни — точно когато по всичко личеше, че войната е свършила и вече може да се диша по-спокойно.

Промяната беше зашеметяваща. В един момент си седеше кротко в канцеларията си в Чарлстън, в следващия вече летеше на изток с 4-моторния реактивен самолет от президентската ескадрила във Вашингтон, залепил слушалката на сателитния телефон до ухото си и опитвайки се да мобилизира нужните хора за екипа си. Беше дълбоко шокиран от факта, че използваха машината VC-137 (модифициран Боинг 707), която беше част от домуващата в базата Андрюс 89-та ескадрила и се използваше като ВВС-2 — тоест личен самолет на вицепрезидента на САЩ. Но това показваше колко важна е мисията, която му бяха възложили. Директно от Белия дом.

Първият проблем беше да събере екипажите си, разпръснати между Щатите и Залива и изпълняващи полети за ВВК с „достопочтените старци“ на ВВС — товарните самолети С-141В. Това се оказа едно доста голямо предизвикателство.

Уестърман насочи вниманието си към хапката огретен, която от доста време се поклащаше на върха на вилицата му. Куп калории, рече си той. Слава богу, че беше от хората, които могат да ядат колкото искат и въпреки това не качваха дори грам от личното си тегло. Истинска благословия за човек, който обича да си хапва. А и това тук съвсем не изглеждаше зле, особено като се вземе предвид факта, че е приготвено от военнополева кухня. Картофите тъкмо потънаха в устата му, когато гласът на майор Ронсън пропука в мембраната на портативната радиостанция, взета назаем от ЦУП. Глас, който потрепваше от тревога.