Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— От това следва да попитам толкова ли е важно това пътуване? — присви очи Дъг.

Уил му направи знак да се наведе по-близо и започна да говори направо в ухото му:

— Спомняш ли си онези вируси, за които говореше Абас? Вчера той е прекосил границата с новината, че Саддам се готви да използва страшно биологическо оръжие. В подземната му лаборатория е пристигнала заповед за подготовка на най-страшните биологически агенти, познати на човечеството до днес. На практика не ми стана много ясно какво имат предвид, но в замяна на това разбрах добре какъв потенциал притежава това оръжие! Според Абас то няма да „узрее“ преди вдругиден, каквото и да означава това. Но те могат да го пуснат още утре.

— За какво оръжие става въпрос? Вирус?

— Това е най-страшното, Дъг. Повечето биологически агенти заразяват при пряк контакт, част от тях могат да се пръснат и във въздуха, но общо взето са нестабилни. Но този май ще се окаже бащата на всички вируси… — замълча, направи гримаса и вдигна ръка: — Добре де, прекалявам, но все пак ме изслушай… Става въпрос за първия в света вирус, който се разпространява по вода, не умира лесно и запазва качествата си дори в изсушен вид — по подобие на антракса.

— Пресвети боже! — стреснато го изгледа Дъг. — За човешки вирус ли говорим?

— Да, доколкото успях да разбера. Причинител на ужасна и мъчителна смърт. Абас каза, че за малко не повърнал по време на изпитанията му върху неколцина пленени кувейтци миналия месец. Според него било ужасно и именно това станало причина да вземе решението да избяга на юг.

— Доста смела постъпка, не мислиш ли?

— Да бе, особено за човек, който е работил за създаването на този вирус! — сви устни Уил. — Не, приятелю, това не е смела постъпка. Според мен този малък плъх просто се опитва да си спаси кожата. Но ние се нуждаем от него.

— Как ще… — Дъг също се закашля и това го принуди да започне отначало: — Как ще летим до Европа с два самолета и едни позивни?

— Няма да го правим. Кулата в Кайро няма да разбере, че става въпрос за двоен полет. За тях има само един — ВВК Алфа 284. Ние сме под него, с изключени предавател и светлини. Ще продължим така до Ел Даба.

— Ще ни видят на радара, най-вече заради боята, с която е покрита машината.

— Няма. Идеята беше моя и се състои горе-долу в това, което преди време направиха израелските пилоти, бомбардирали ядрения реактор на Ирак. Опитах го за пръв път преди две години в Канада, по време на един съвместен полет с друг самолет. Бяхме отегчени, щурманът буквално заспиваше от скука. Изведнъж се запитах какво ли ще се появи на радарите, ако единият от двата големи самолета, които летят на близко разстояние един от друг, изключи трансмитера за автоматични радиосигнали.

— Само единият?

— Да. Нашите и съветските противовъздушни радари са добри и не могат да бъдат заблудени, но онези, които използват египтяните и всички останали (с изключение на Израел), не могат да ни засекат, когато летим под определен ъгъл с другия самолет.

— И през ум не ми е минавало това — поклати глава Дъг. — А какво ще стане в Ел Даба? Ще се гмурнем под водата, или ще се плъзнем по повърхността й?

— Стига, Дъг. Няма пилот, който да свали един тежък С-141 под обхвата на радарите. Точно тук нещата стават интересни… и предизвикателни. В момента един швейцарски ДС-10 лети за Багдад. Той е нает от Червения кръст, с наша помощ. Екипажът му още не знае това, но той ще ни пренесе над Бейрут, Сирия и територията на Ирак. На няколкостотин мили от Багдад ние ще се отделим и ще бъдем в безопасност, тъй като ще попаднем в обсега на специалните заглушаващи средства на Коалиционните сили, които ще бъдат включени както в началото на войната.

Дъг изправи гръб и хвърли един изпълнен с уважение поглед към приятеля си.

— И ти измисли всичко това, така ли?

— Част от него.

— За два дни?

— Наложи се да поработя здравата…

— Вземам си думите обратно. Достатъчно добър си, за да бъдеш запасняк. На практика ти разсъждаваш точно като полетен програмист в някоя гражданска авиокомпания.

— Това комплимент ли е?

— Зависи от гледната точка. Може ли един въпрос?

— Казвай.

— Ти… Ти не съжаляваш, че аз се включих в операцията, нали? Но какво ще стане в случай, че ни засекат?

— Голяма грешка в навигационните изчисления, за която ужасно съжаляваме.

— Но ако допуснем, че те ни принудят да кацнем — примерно в Сирия или в Йордания, да не говорим за проклетия Бейрут?