Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Уил вдигна ръка в знак на протест, но вече беше късно.

— И още как, инженер — ухили се Дъг. — През шейсетте ние двамата с него бяхме участници в една група за фолк музика в Далас. Аз свирех на 12-струнна китара, пеех, водех сметките и се занимавах с групарите, докато той измъчваше банджото и стържеше, вместо да пее.

Уил поклати глава, на лицето му се изписа кисела гримаса.

— Сериозно? — попита зад гърба му Бакъс. — За нашия полковник ли говорите?

— Какво искаш да кажеш с това „стържеше“, Харис? — не издържа Уил. — Ти си проклет тенор, докато аз винаги съм бил баритон! И никога не сме работили с групари!

— Дълбоко съм впечатлен, господа полковници! — обяви Бакъс.

— Това беше много отдавна — поясни Уил.

— На цяла галактика разстояние — добави Дъг.

— Бординженер, говори командирът! — смени тон Уил. — Превключете на „Виктор-2“, ако обичате. Това е контролната кула в Риад. Искам да запозная полковник Харис с някои подробности от полета, но поради изискванията за конфиденциалност не мога да го направя чрез системата за вътрешна връзка. Ще трябва да свалим шлемофоните и да говорим директно.

— Слушам, сър — кратко отговори Бакъс и превключи каналите на късовълновата радиостанция.

Двамата пилоти смъкнаха слушалките и доближиха глави над централната конзола.

— Дъг, има някои подробности, шито не съм споделил с теб.

— Така и предполагах — кимна вторият пилот.

— Първо, ти си информиран за планираното зареждане във въздуха, което трябва да стане в точно определен участък над Червено море, имаш и координатите.

— Да, запознат съм.

— Така… В този участък ние наистина ще се срещнем със самолет цистерна КС-10, но той няма да е сам. Ще го придружава един С-141, който е излетял от базата си с изключени предаватели и през цялото време се придържа крило до крило с цистерната. Самият КС-10 ще претърпи предварително планирана „авария“ с автоматичните предаватели, които изпращат идентификационни сигнали. Те ще бъдат в постоянно включено положение и по този начин цистерната ще бъде една натрапчиво ясна цел за всеки радар, който прояви интерес към нея. Двете машини ще бъдат във въздуха на споменатия участък и ще ни чакат. Ние ще дозаредим, а другият С-141 кротко ще чака встрани. След като приключим с тази операция, поемаме курс на северозапад към Ел Даба на северното крайбрежие на Египет, в плътен комплект с втория С-141. Той ще поеме излъчването на нашите позивни, а ние ще се изключим — все едно че ни няма. Така Кайро, или всеки друг, който проявява интерес, ще получи информация за единичен ВВК полет, който е насочен към Европа.

— Не разбирам защо е цялата тази тайнственост — озадачено промърмори Дъг. — Не пътуваме ли към Ирак?

Уил се закашля и това продължи няколко минути. Да разговаряш без шлемофон в кабината на С-141 означава да викаш с пълен глас, а това води до пресъхване на гърлото.

— При планирането на операцията станало ясно, че един С-130 не може да пренесе необходимите верижни бойни машини, 8-членният отряд на Делта Форс и евентуалните пленници по обратния път, а освен това не може да лети с нашата скорост.

— Затова е бил предпочетен С-141 — кимна Дъг.

— Именно.

— Но тези играчки са част от стратегическите сили на ВВС, Уил — поклати глава Дъг. — Не бива да ги използваме като обикновени С-130.

— Знам. На практика моята ескадрила е тактическа — летим на малка височина с висока скорост, удряме и бягаме. Знаеш какво означава „специално предназначение“, нали?

— Да, имам представа — кимна Дъг.

— Така… По заповед отгоре — най-вероятно на самия президент, ние не можем да отскочим до централен Ирак, да гръмнем нещо и да се върнем — просто ей така. А аз не съм в течение на…

— Какво, какво? Не чух последните ти думи…

— Казвам, че никой не ми дава свръхсекретната информация по въпроса защо политиката е такава, каквато е. Просто ми казват, че не мога да отлетя на север и да кацна открито, съгласно установените правила. Трябва да го сторя нелегално, без никой да разбере кога съм кацнал и излетял обратно. Казано иначе, цялата операция е дълбоко секретна.

— Но защо?

— По дяволите, човече, аз не съм дипломат, но мога да предположа едно — президентът спря Шварцкопф на подстъпите на Багдад с единствената цел да демонстрира пред света, че ние нямаме намерение да завладяваме Ирак. Значи ние не искаме да завладяваме Ирак и след като вече сме освободили Кувейт, нямаме никаква работа северно от линията за прекратяване на огъня. Ето я главната причина, поради която не можем да прекосим границата ей така, сякаш отиваме на екскурзия.