Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Миниатюрният синхронизиращ мотор, който действаше върху двата щурвала едновременно, започна да се тресе на максимални обороти. Това означаваше, че и двата наближават крайно долно положение и съвсем скоро ще блокират.

— Отпусни малко, съвсем лекичко — колкото да спре моторчето. След това дърпай отново.

Усети натиск откъм страната на Дъг, синхронизаторът млъкна, включи се, после отново спря.

Радарният висотомер се върна на двадесет, после изведнъж скочи на 80. Оборотите на двигателите се върнаха в нормалните за излитане параметри.

Уил изчака скоростта да достигне показателите, позволяващи прибиране на задкрилките, после изпусна въздуха от гърдите си и обяви:

— Задкрилки прибрани! Втори пилот, започни…

Замълча, тъй като Дъг включи радиостанцията:

— Кула Сенди, тук ВВК Алфа две-осем-четири. Онзи С-130 ангажира ли пистата?

Отговорът на саудитския диспечер, борещ се с международния жаргон на въздухоплаването, прозвуча доста колебливо:

— Сър, вие питате…

Дъг направи усилие да говори бавно и ясно:

— Питам дали самолетът С-130, който кацна преди малко, е поискал разрешение за излитане.

— Още не, сър.

В същия момент честотата се изпълни от звучен американски глас:

— ВВК, тук въздушен спасител четиринадесет-дванадесет. Вие ли питате?

— Точно така. Искаме да ви предупредим за опасен променлив вятър при излитането. От челен изведнъж се превръща в попътен, губят се почти тридесет възела. Вие готови ли сте за излитане, момчета?

— Видимостта бързо отива по дяволите, но вече затваряме вратите. Ще прибавим обороти при излитането. Благодаря за предупреждението.

Кабината се изпълни от свистенето на двигателите, които работеха на пълни обороти по време на изкачването. Този звук се смесваше с пропукването на радиочестотите, преплетени с вътрешната връзка. Бързо достигнаха височина от две хиляди метра и продължаваха стръмното изкачване, но мислите им бяха насочени към самолета под тях, който се готвеше за излитане. Затихналата честота най-сетне се пробуди:

— Въздушен спасител четиринадесет-дванадесет готов за излитане — обяви познатият вече глас.

— Прието, четиринадесет-дванадесет — отвърна диспечерът. — Летището е затворено, излитането отказано.

Уил светкавично се пресегна към бутона на предавателя.

— Четиринадесет-дванадесет, говори ВВК Алфа две-осем-четири. Не се съобразявайте с кулата! Аз лично ви давам разрешение за излитане и поемам пълната отговорност от името на командира на базата, полковник… хм… Рашир. Тарик ал Рашир. Той вече е позволил излитането ви, независимо от промените в метеорологическата обстановка. Вдигайте тоя бидон във въздуха и хич да не ви пука!

— Хей, ВВК там горе, вие не можете да се правите на диспечер! — извика един глас със силен южняшки акцент.

След него се обади саудитецът от кулата:

— Въздушен спасител четиринадесет-дванадесет, нямате разрешение за излитане! Летището е затворено!

— Втори пилот, поеми управлението! — рязко заповяда Уил. — Имаме разрешение за коридор на височина две-пет-нула до установяване на контакт с кулата в Риад.

Дъг кимна, а той насочи вниманието си към далечния край на инструменталния панел, сякаш търсеше начин да премести цяла планина.

— Въздушен спасител четиринадесет-дванадесет, кой е командир на самолета? — попита в микрофона той.

— Майор Даниелс, ВВК.

— Тук полковник Уестърман, майоре. Заповядвам ви директно да осъществите излитане, стига да го направите без да застрашите машината и екипажа. Не обръщайте внимание на контролната кула. Имате думата ми, че нещата са уредени директно с командира на базата полковник Рашир, който действително даде разрешение за излитане, независимо от времето.

— Не зная, полковник — проточи нерешително гласът насреща. — Мисля, че нямате такива правомощия, но…

Саудитецът отново се включи, гласът му беше на ръба на истерията. Явно не можеше да понесе подобно нахалство.

— Нямате разрешение за излитане! Потвърдете! Нямате разрешение! ВВК и Въздушен спасител, нямате право да разговаряте на моята честота!

— Въздушен спасител, тук Уестърман — включи се отново Уил. — Можете ли да вдигнете машината при сегашното състояние на видимостта и вятъра?

— Тъй вярно, сър. Обстановката е лоша, но спокойно ще се справим. Все още мога да видя дори далечния край на пистата.

— В такъв случай действай, човече! Направи го, веднага! Залагам си авторитета и задника, но го направи, за бога!