Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Имам нужда от теб тук, Бил — тихо каза Уестърман и пред очите му изплува високата фигура на Бакъс, олюляваща се в средата на горящия трюм. Този човек трябва да е в болница, а не на бойна задача.

В същото време той се беше отървал без наранявания и имаше отлична подготовка.

— Според мен трябва да останеш при Джим и Джеф — опита още веднъж той. — Преди да напусна ЦУП, там се получи съобщение от С-130. След десет минути ще бъде тук.

— Санитарите могат да се справят, сър. А аз не получих дори драскотина при катастрофата, имам специална подготовка, а и вие ме запознахте с всички подробности на мисията по време на полета от Риад. Другите двама бординженери нито имат специална подготовка, нито подозират за каква операция става въпрос. — При тези думи палецът му се стрелна по посока на кабината.

— Бил…

— Моля ви, сър! Ами ако нещо се обърка? Аз съм обучаван да стрелям, да бягам и да се промъквам, а двамата бординженери там горе не са… Да не говорим, че никога не сте летели с тях…

Уил въздъхна и погледна в краката си, а Дъг слезе от колата и пъргаво тръгна към металната стълба, опряна на входа за екипажа.

— Моля ви, сър! — повтори настоятелно сержантът. — Искам да участвам в тази мисия!

Уил вдигна глава и направи опит да прочете това, което се криеше в очите му.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Абсолютно, сър!

— Това е в разрез със здравия разум, ако изобщо имам такъв — въздъхна Уил. — И вероятно в разрез с правилата. Но отговорът ми е „да“. Бягай горе и питай кой иска да остане в базата. Имаш на разположение само…

— Вече е уредено, полковник — пресече го Бакъс. — Човекът е готов да си тръгне веднага, само трябва да му взема шлемофона и наръчниците.

След тези думи сержантът буквално литна нагоре по стълбата, а Уил с усмивка го последва. Минута по-късно вече седеше на командирското място и се занимаваше със задължителните предполетни манипулации — закопчаване на предпазния колан, включване на апаратурата за вътрешна връзка и кислородната маска. Настанил се на мястото на втория пилот вдясно, Дъг вече работеше с предполетните наръчници, един от които лежеше отворен на коляното му на страницата, описваща манипулациите с ИНС — инерционните навигационни системи.

— Окей, командире — започна той. — ИНС са свързани, бординженерите са налице, ИНС едно и две са в позиция №5. Готови ли сте с ПДБ, инженери?

Помощният двигателен блок — ПДБ — един малък реактивен мотор в шахтата на левия колесник, доставяше електрически ток и сгъстен въздух за стартиране на двигателите.

— ПДБ готов — докладва гласът на Бакъс. Сержантът вече беше успял да се включи в предполетните процедури. Единият от бординженерите току-що се беше спуснал по стълбичката с неговия куфар в ръка.

— Кой остана в инженерната част? — попита Уил. За секунда се почувства тотално объркан, тъй като в полезрението му се появи водопад от руси коси, а в ноздрите го удари миризмата на фин парфюм. После нещата си дойдоха на мястото — армейски сержант Сандра Мъри се беше навела през седалката с протегната ръка и той побърза да смъкне слушалките от главата си.

— Това е Сандра — екна в интерфона металическият глас на Дъг, сякаш името беше достатъчно, за да обясни всичко. — Член на екипа ми.

Очите на Уил срещнаха погледа на младата жена и за миг останаха там. Изключително широка уста, отбеляза той. Още по-широка усмивка, чипо носле и яркосини очи, кръгли и огромни. Стисна ръката й и побърза да я пусне, инстинктивно прогонвайки образа й от съзнанието си, но с периферното си зрение продължаваше да усеща русата й, дълга до раменете коса. Странно какво може да направи с пилотския комбинезон едно съразмерно женско тяло , каза си развеселено той.

— Тя ще заеме мястото на щурмана — поясни Дъг.

Тази длъжностна характеристика се даваше на всеки бординженер, който не седеше на някое от двете стандартни кресла в задната част на кабината. Докато траеше стартирането на двигателите щурманът чакаше навън, като задачата му беше да прибере блокиращите метални блокчета за колелата и другите пособия за фиксиране на самолета към пистата.

— Придружител на товара е Фил Кейси — добави Дъг и палецът му се изви назад, към дъното на кабината.

— Йохо! — обади се нов глас в интерфона. — Радвам се, че ще летим заедно, полковник. Превозните средства са на място, надеждно застопорени, пасажерите са на борда. Товарът е разпределен и балансиран съгласно Инструкция Ф, вратите и люковете на товарния отсек са затворени и заключени. Току-що получих знак от армейския майор, който е тук долу, сър. Те също са готови за излитане.