Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Салия беше все така хубава, независимо от дългите години на брака и раждането на трите им деца. Много от иракските жени се отказваха да поддържат красотата си след брака, но не и Салия. Тя започваше и свършваше деня с една-единствена мисъл — да изглежда красива и привлекателна за него. И успяваше. Колко много я желая, господи!

Странно, рече си той. Доста любопитна реакция на раздялата. Спомените му станаха по-дълбоки и по-интимни, усмивката му се разшири. Всъщност, той беше голям късметлия. Вместо да намалява, гладът им един към друг ставаше все по-силен, особено през дългите и самотни месеци на раздялата. След 1989 г., когато Саддам го командирова за постоянно в пустинната подземна лаборатория Саад-18, в изграждането на която бе взел дейно участие, срещите им станаха изключително редки. Това беше истинска агония за семейството като цяло, мъчение за Салия и Шакир. Когато ставаше въпрос за жени, Ирак беше всичко друго, но не и традиционна мюсюлманска страна. Преданите на Саддам мъже, които се трудеха в пустинята, получаваха женска плът в изобилие, но Шакир не беше от тях. Той се интересуваше единствено от Салия и с нетърпение очакваше домашните отпуски, които му се полагаха.

Но какво стана в крайна сметка? Затръшна вратата на личния си живот!

В крайна сметка всичко се свежда до едно — стойността на това, което се готвя да направя, е прекалено малка в сравнение с това, което мога да изгубя в личен план…

Отново почувства как потъва в лепкавото блато на срама и самотата. Енергията го напусна, смисълът на това, което вършеше от няколко дни насам, изведнъж се изгуби. В момента беше враг на родината, независимо дали нейните управници го знаеха, или не. Във всеки един момент оттук нататък Салия и децата можеха да станат обект на тяхното внимание. Особено ако се сетят да направят аутопсия на обгорелия труп, който бе оставил в крайпътната канавка.

В същото време елементарната логика сочеше, че в една бомбардирана и разпокъсана от гражданската война страна едва ли ще се намерят време и сили за прецизно в криминологично отношение следствие. Но самата представа, че някоя вечер Салия може да отвори вратата и да се сблъска с двукраките животни от тайната полиция на Саддам, го накара да потръпне от ужас. Как започват страхотиите от този вид? С почукване? Или нахлуват директно, като стрелят на месо?

Внезапното отваряне на вратата му попречи да се освободи от кошмарните представи за Багдад. Затова Шакир скочи от нара и инстинктивно потърси къде да се скрие.

Уил, който беше пръв, изненадано се закова на място. Не очакваше да види иракчанинът залепен за влажната стена, с подивели от страх очи.

— Абас! Какво ви става, по дяволите?

Дъг протегна ръка и щракна осветлението, а Шакир бавно дойде на себе си.

— Стреснахте ме, извинете… — промърмори той.

— Полковник Харис, запознайте се с доктор Абас, известен и като „доктор Смърт“ — язвително подхвърли Уил, след което побърза да дръпне ръката на приятеля си, механично започнала да се протяга. — Не се ръкувай с този човек, преди да чуеш с какво са се занимавали през последните няколко години той и неговите приятелчета — слуги на Саддам. Разкажи му, Абас! — Уил тежко се отпусна на противоположния нар и добави: — Гледай да си кратък, тъй като след няколко минути излитаме!

Дъг също седна, чувствайки се малко неудобно от омразата, която приятелят му демонстрираше към този човек.

— В коя област работите, докторе? — попита той.

Абас се настани на нара срещу него и го погледна в очите.

— Аз съм микробиолог и биохимик — започна той. — Правителството на Ирак плати за образованието, което получих в Лондон и САЩ. Защитих докторска дисертация в „Джон Хопкинс“, а от 1972 г. работя в Иракския научноизследователски институт — дълго преди Саддам да дойде на власт. Аз… Всъщност, това е една доста дълга история, полковник… За да бъда кратък ще кажа направо, че станах предател и избягах в Саудитска Арабия, за да потърся помощ срещу ужасните неща, за чието изобретяване допринесох и лично. Неща, които не бива да се използват за нищо друго, освен като заплаха, но които Саддам възнамерява да използва. Ето защо трябва да го спрем, при това веднага!

Абас замълча, а Дъг се обърна към приятеля си и попита:

— Какво, по дяволите, ще правим?

— Значи не сте в течение, така ли? — тихо попита Абас.

— Току-що пристигам — започна Дъг. — Стана една катастрофа и…

Уил вдигна ръка да го спре, после се извърна към арабина: