Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Окей, полковник — съгласи се най-сетне командирът на С-130. — Ще го направя за вас. Кула Сенди 101, Въздушен спасител излита!

— Не! Не! Не! Въздушен спасител, нямате право да… — Гласът на арабския диспечер премина във фалцет, който всеки миг можеше да се скъса. В същия момент на честотата се включи нов глас — нисък, хладен и натежал от авторитет, въпреки силния акцент.

— Въздушен спасител едно-четири-едно-две, имате разрешение за излитане! — обяви полковник Рашир.

В ефира се установи тишина, която продължи повече от минута. После командирът на С-130 спокойно обяви:

— Излетяхме.

Екипажът на ВВК Алфа 284 изпусна колективна въздишка на облекчение.

С божията помощ онова момче Райс може би ще има шанс , рече си Уил. Обърна се да погледне Дъг, в очите му имаше одобрение. Приятелят му бе показал отлично самообладание при кризата по време на излитането и конфликта на С-130 с кулата.

— Ти настоя да се включиш, Харис — подхвърли той.

— А ти си същият упорит и непокорен задник — усмихна се иззад микрофона Дъг. — Освен това номерата с внезапната смяна на вятъра са ни известни отдавна.

— Искаш да кажеш, че и преди си излитал в такива условия? — присви очи Уил.

— Не със 141, а със симулатора на Боинг 727, който работи в тренировъчния ни център в Денвър. Забравяш, че ние, пилотите от гражданската авиация, също правим сухи тренировки. Имаме прецедент за подобно обръщане на вятъра, довело до катастрофата при излитане на самолет на „Пан Ам“ от Ню Орлиънс през 1982 г. Ако колегите тогава са знаели, че могат да направят това, което току-що направихме ние, със сигурност още щяха да са живи.

— Сега очаквам да кажеш, че всичко е преминало по мед и масло, Харис! — погледна го втренчено Уил.

— Всичко премина по мед и масло!

Зад гърба им прозвуча престорено смутеният глас на сержант Бакъс:

— Май си промених решението, полковник Уестърман. В крайна сметка реших, че не искам да участвам във вашата мисия, сър!

— Отлично! — извъртя очи Уил. — Аз пък летя с екип от комедианти!

Достигнал нормална височина на полета, Дъг си позволи няколкоминутна почивка. Намали до минимум светлината на арматурното табло, приведе се напред и зарея взор в небесната шир. Пред тъпата муцуна на огромната машина бавно се разкриваше невероятната панорама на нощното небе, запазена изключително за пилотите и астронавтите. Напоследък нейният величествен покой беше станал още по-осезаем, тъй като ВВК най-сетне бе взел решение да снабди екипажите си с шлемофоните на Дейвид Кларк, които елиминираха всякакви странични шумове и бяха истинско произведение на изкуството. Изпитваше чувството, че е диригент на невидим оркестър, акомпаниращ тази невероятна звездна симфония, която се разкриваше пред очите му. Прииска му се да си беше взел уокмен, както правеха повечето пилоти на С-141 и С-5, за да преборят скуката по време на безкрайните презокеански полети, свързани с операцията „Пустинен щит“. Дигитален стереозвук, плюс рутинните рапорти на 10 000 метра височина. Какви бяха комбинациите, използвани от Бил Тилдън? „Роксет“ с Контролната кула в Рим, Конис с Кайро, Мадона с Мадрид.

Дъг натисна бутона за вътрешна връзка, монтиран върху щурвала.

— Мисля, че влязох точно тук…

— Повторете, втори пилот — отвърна му озадаченият глас на бординженера.

— На колко години сте, сержант Бакъс?

— Четиридесет и осем, сър.

— Значи сте достатъчно възрастен, за да имате някакви спомени. Като дете случвало ли ви се е да ви заведат на кино и да ви набутат в салона веднага, без да ги интересува дали филмът е започнал?

— Не, сър. Моят баща държеше да влизаме преди началото.

— Значи сте имали късмет. Моите старци бяха други — влизаха веднага, гледаха до края на филма, след което татко ставаше и казваше: „Ей тук влязохме, хайде да си ходим“.

— Чувал съм тази фраза, сър.

— Това исках да кажа — кимна Дъг. — Преди малко повече от три часа аз „влязох“ в този филм. — Хвърли кос поглед към Уил, който се ровеше в някакви документи на командирското кресло. — Главният му герой — неизвестен клоун от Чарлстън, най-безцеремонно ме свали от небето и ме взе в плен.

— Хей, запасняк, я си мери думите! — усмихна се Уил.

— За теб съм „господин полковникът от запаса“, бъб 2 2 Музикант, най-често самоук, който свири на китара или банджо (диал.). — Б.пр. — тежко отвърна Дъг.

— Втори пилот, нима искате да кажете, че полковник Уил свири на банджо? — обади се с невинен глас Бакъс.