Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Фил затвори очи и направи опит да запамети лицето на човека отсреща. Беше се специализирал в портретите, но това не означаваше, че може да си вади хляба с изкуство. Макар и временен, статутът му на запасняк във Военновъздушните сили на САЩ го спасяваше от полугладното съществуване на художник любител. А портретът на един арабин положително би предизвикал интерес сред публиката, тъй като вниманието на много хора беше привлечено от войната.

— Как вървят нещата, придружител?

Кейси подскочи от лекото докосване на полковник Харис. Прекалено силната концентрация му беше попречила да чуе стъпките по металната стълбичка.

— Много добре, сър — окопити се той. — Мога ли да предложа нещо?

Трябваше да крещи с пълно гърло, за да надвика грохота на климатичната система, чиито широки тръби минаваха току над главите им.

Харис се наведе в близост до слушалките му.

— Не, благодаря. Дойдох да си поговоря с госта.

Потупа го по рамото, заобиколи купчината лични вещи и се насочи към иракчанина, който гледаше право пред себе си.

— Доктор Абас?

Шакир Абас вдигна глава и на сантиметри от себе си видя усмихнатия полковник Харис, който въпреки оглушителния грохот във фюзелажа явно се готвеше за разговор.

— Да?

— Тук е адски шумно, докторе. Защо не се качим в пилотската кабина, където ще можем да си поговорим?

Абас кимна и го последва към еднометровата стълба, от която се влизаше в относително дълъг коридор. В дъното му се виждаха трите кресла на навигаторите, които бяха разположени непосредствено зад пилотите. На страничните стени имаше сгъваеми столчета, чиито седалки бяха покрити не с брезент като тези долу, а с изкуствена кожа.

— Тук е доста широко — отбеляза Абас, но думите му потънаха в грохота на машината.

Дъг му направи знак да седне на едно от страничните столчета непосредствено до мястото на щурмана, след което се настани до него. И двамата бяха обърнати с лице напред, към обсипаното с различни уреди арматурно табло. Грохотът продължаваше да е все така силен, но все пак позволяваше размяната на реплики.

— Това е една от най-вълнуващите нощи в живота ми, докторе — призна с широка усмивка Дъг. — Включих се в мисията буквално в последната минута, ето защо бих искал да ви задам няколко въпроса.

— От полковник Уестърман чух, че са се наложили някои промени в екипажа — кимна Абас.

— Само преди два часа изобщо не подозирах, че Уил се намира в Саудитска Арабия — разшири се усмивката на Дъг. — Влязох през една врата и хоп — насреща ми стар приятел!

— Отдавна ли се познавате?

— Цял живот! Вие имали ли сте приятел, с когото сте израснали заедно, ходили сте на училище, гонили сте гаджета и — както в моя случай — дори сте постъпили във ВВС заедно?

— Не съвсем — призна Абас и в главата му се появиха спомените за едно самотно и доста мрачно детство — особено през двете години след изчезването на баща му, когато той и братовчедите му бяха изпратени на скрито място в пустинята. Това бяха най-тежките години в живота му.

— Е, с Уил и мен стана точно така — добави Дъг. — Макар че имаше и един доста дълъг период, през който не се виждахме. — В главата му изплува споменът за внезапното напускане на Уил от Маккорд преди… колко бяха… може би седемнадесет години. Изчезна още на следващия ден след сватбата на Дъг.

— Извинявайте, че се отнесох — тръсна глава той и отново насочи вниманието си към Шакир.

Арабинът бавно се обърна да го погледне.

— Чух един от хората ви да казва, че сте пилот от гражданската авиация, но сега служите във ВВС.

— Понякога и аз се питам как се случи това — усмихна се Дъг. — Всъщност, преди да изляза в запаса, аз бях военен пилот в продължение на пет години. Това означава, че мога да летя на всички типове самолети, на които съм летял тогава, но с тази разлика, че решавам лично дали и кога да го направя. Разбира се, с изключение на общата мобилизация по време на война — това, което стана миналата есен, след като онзи мръсник, вашият президент, реши да нападне Кувейт.

Шакир само кимна с глава, очите му не се отделяха от лицето на Дъг.

— Уил, който управлява този самолет в момента, никога не е преминавал в запаса — продължи след кратка пауза Дъг. — Никога не е летял на цивилни самолети като мен, а аз от своя страна съм управлявал и доста военнотранспортни самолети като този С-141 — най-вече в промеждутъците между гражданските ми договори. На практика току-що ме произведоха в чин полковник и в навечерието на войната обмислях окончателното си пенсиониране. Но така се случи, че станах командир на ескадрила за въздушни мостове, която лети точно във вашия регион. Беше толкова внезапно, че чак се уплаших…