Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— В същото положение е бил доктор Нобел, когато е открил динамита — отбеляза Дъг.

Шакир кимна с глава.

— Изрично предупредих хората на Саддам в Багдад, че това откритие не бива да се използва срещу никого. За заплаха — да, но не и на практика. Но още през 1989 г. той ни заповяда да се преместим да живеем в лабораторията и да не я напускаме преди да създадем оръжията, които искаше от нас. Помните ли израелското въздушно нападение срещу нашите ядрени инсталации? След него Саддам взе твърдо решение да създаде оръжие, което израелците не могат да докопат. Атомните бомби се нуждаят от механични спусъци и други материали, които подлежат на проследяване. Докато биологичната бомба изисква само няколко десетки учени, които са натикани в някое подземие и са принудени да работят по шестнадесет часа на ден. Хора, получили специализирано образование в чужбина на държавни разноски; хора, на които е осигурен удобен живот и семействата им ще бъдат добре, докато те са покорни и изпълняват всички заповеди. С две думи, хора като мен…

Дъг помълча, после се обърна към бординженера и подвикна:

— Предполагам, че вече е страдал достатъчно. Кажи му, че след две минути ще бъда горе.

— Разбрано, сър — кимна бординженерът и натисна бутона на предавателя си.

— В момента, в който Би Би Си съобщи, че сухопътните боеве са прекратени и нашата армия е била разбита, повечето от нас изразиха радостта си, както и готовността си незабавно да унищожим вируса, заедно с цялата лаборатория — продължи Шакир. — Но пристигна нова заповед — трябваше да напълним няколко контейнера с вирусна маса и да бъдем готови да ги изпратим на фронта. Но на кой фронт? — попитах аз. Нали войната свърши? Казаха ми да си затварям устата.

— Значи не знаете къде точно Саддам е възнамерявал да…

— Може би срещу кюрдите — отвърна с въздишка Шакир и безпомощно вдигна ръце. — Той мрази кюрдите както Хитлер е мразил евреите, а дори и повече. Мрази и евреите, разбира се, особено израелците. Но как би могъл да ги достигне с това оръжие? Според мен е планирал да го отправи и на юг…

— Към Саудитска Арабия?

— А също и към Кувейт, САЩ и Великобритания — стига да може, разбира се. Кой знае какво ще стане като изпуснем контрола над това оръжие?

— Каква мощ притежава то?

— От биологическа гледна точка не можем да определяме разпространението на даден вирус като мощ, но вие вероятно сте чували колко смъртоносна за човека е бактерията, която причинява ботулизъм, нали?

— Нещичко съм чувал — кимна Дъг. — Една лъжичка може да убие хиляда човека.

— Горе-долу е така — отвърна ученият. — Но в случая става въпрос за нещо далеч по-опасно, защото този вирус се размножава със страшна бързина в момента, в който попадне в жив организъм.

— Има ли лек срещу него?

— Вероятно да, но няма как да се произведе в количества, които да предотвратят смъртта на хиляди, или десетки хиляди човешки същества. Дали карантината ще има ефект? Може би, но тук не става въпрос за вируса HIV. Този нов вирус е далеч по-агресивен, силно заразен и много по-опасен от някогашната черна шарка, просто защото навлиза в организма с невероятна скорост и кара клетките да произвеждат смъртоносни токсини. В човешкия организъм няма изградени антитела, които да му се противопоставят, а и той не дава на имунната система времето, необходимо за изработването на такива антитела. Изправено пред вирус от този тип, цялото човечество е безпомощно.

Шакир Абас се приведе напред, очите му се забиха в лицето на Дъг:

— Саддам отново изигра вашия президент, полковник! Накара света да се тревожи за ядрените му оръжия и производството на обогатен плутоний, накара го да търси, идентифицира и бомбардира местата за вероятното им производство, докато истинското проклятие за човечеството си дремеше заровено в пясъка на пустинята — там, където се намира моята лаборатория.

— Вашата лаборатория единствена ли е? — присви очи Дъг.

— Твърдо не! — енергично поклати глава Шакир. — Има още много секретни лаборатории, но аз нямам сведения с какво точно се занимават и какво са постигнали. Моята беше само една от тях.

Дъг въздъхна и се облегна назад.

— В ръцете на терористите това е страшно оръжие! — загрижено промърмори той.

— Кадафи искаше да получи от него, шефовете на ООП — също. Тогава дори Саддам не беше толкова луд, за да им го даде, но днес не знам…

— Ще можете ли да унищожите всички вируси, в случай че успеем да стигнем до лабораторията ви?