Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Приглушен грохот оповести отварянето на специалния люк за зареждане, разположен малко зад тавана на пилотската кабина и обозначен в спецификациите с неразгадаемото съкращение UARRSI — което би трябвало да отговаря на „универсален клапан за презареждане“. Той също бе ограден с мигащи светлини, които помагаха на „маркуча“ да вкара и заключи в него бавно приближаващият се шланг. За неговото отваряне и затваряне отговаряше един от бордните инженери.

Щурвалът започна леко да се тресе — напред и назад, наляво и надясно, оборотите също варираха. Уил сръчно боравеше с него, тъй като трябваше да обира неизбежните последици от турбуленцията, предизвикана от огромната цистерна над главите им. Тя се усещаше най-силно при задкрилките и хоризонталните опашни стабилизатори на доста по-лекия С-141, произведен от „Локхийд“. Осветеният ръб на шланга най-сетне се скри от погледите им. Уил погледна коремните светлини на танкера, нанесе последни корекции в скоростта и миг по-късно глух тътен оповести успешното осъществяване на връзката.

Гласът на „маркуча“ стана много по-ясен, тъй като вече идваше до системата за вътрешна връзка не по радиото, а чрез специален кабел, вграден в шланга.

— Свързване приключено, сър. Готови ли сте за зареждане?

— Готови сме — отвърна Бакъс, прещрака съответните ключове и със задоволство проследи положението на индикатора за състоянието на резервоарите. — Налягане и ниво на горивото — ниско.

Леко движение на ръката на „бензинджията“ беше достатъчно за включването на мощните помпи, които започнаха да изтласкват реактивното гориво JP-4 в резервоарите на транспортния самолет със скорост 3000 литра в минута. Бордният инженер имаше грижата за вътрешното му разпределение в отделните резервоарни ниши. Концентриран до крайност, Уил държеше самолета на точно определена позиция под КС-10 и малко зад нея. В случай на неволно отклонение притокът на гориво автоматично прекъсваше, шлангът увисваше във въздуха и маневрата трябваше да започне отначало.

Дясната ръка на Дъг лежеше върху контролния щурвал. За миг той отдели поглед от танкера над главата си, обхвана ситуацията в кабината и леко поклати глава. Очите му потвърдиха това, което ръката му вече усещаше — Уил контролираше позицията на машината прекалено рязко, движенията на ръцете му бяха нервни и насечени, без задължителната мекота. Той се бори с машината, отбеляза Дъг.

— Десет хиляди литра вътре — обяви гласът на оператора, веднага след това се включи и пилотът на цистерната.

— След тридесет секунди започваме завой.

Щурвалът продължаваше да се тресе, оборотите заиграха по-осезаемо. Туловището на С-141 започна да се извива в съответствие с хобота на шланга, но го правеше някак по-бурно, отколкото би трябвало да бъде в тази ясна и тиха нощ без никаква турбуленция. Дъг присви пръсти около щурвала, но все още не предприемаше нищо.

— Започвам завой — обяви в микрофона Уил.

Пилотите на цистерната над тях вече бяха включили автопилота си на положение плавен завой и машината им се подчиняваше. След малко щяха да се обърнат на 180 градуса и да поемат по обратния път на север. В далечината се виждаха светлините на Джеда, а луната започна странното си пътешествие, пресичайки челното стъкло на кабината, за да се установи от дясната им страна. Подскачането й нагоре-надолу, наляво и надясно, отразяваше усилията на Уил да задържи машината в рамките на периметъра за зареждане и да запази синхрона си с КС-10.

Но Дъг ясно виждаше, че тези усилия стават все по-безплодни и нещата всеки момент ще излязат от контрол.

После положението се успокои. Двата самолета летяха гладко един над друг, сякаш в съвършен синхрон. Но това измамно усещане бързо се стопи — транспортната машина залитна вляво, реакцията на Уил беше бърза, но и прекалено груба. Той придърпа щурвала толкова рязко, че самолетът се люшна в обратна посока и носът му се вирна нагоре — право към огромното туловище на цистерната.

— Прекъсвам зареждането! — изкрещя операторът от самолета цистерна. В същия миг шлангът изскочи от леглото си на покрива, Уил тласна щурвала рязко напред и машината пропадна. Наклонът беше толкова голям, че всички в кабината увиснаха на предпазните си колани. Пропаднаха около тридесет-четиридесет метра, след което Уил започна да стабилизира. Ръката на Дъг продължаваше да лежи върху контролния щурвал, но без да предприема никакви действия.

— Господи Исусе! — възкликна Уил и включи микрофона: — Извинявам се, Ексон. Оставам в предконтактно положение, докато заемете позиция.