Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Дъг стабилизира в хоризонтално положение, усетил с удовлетворение как се пробуждат отдавна забравени навици. Открай време си го биваше да лети във формация. По време на обучението им във военновъздушното училище Уил се отличаваше с великолепен усет при полетите, осъществявани изцяло по уреди, докато Дъг беше майстор на визуалните контакти, най-вече като член на формация за авиоакробатика. Вероятно по тази причина целият им клас остана шокиран, когато Дъг — пилотът със „златни ръце“ получи назначение на товарен С-141, а Уил — „майсторът на слепия полет“ беше назначен в ескадрила изтребители Ф-4 „Фантом“ — самолетът, който цяло десетилетие се приемаше като мечтата на пилотите, предпочитащи контактния полет.

Хоботът на шланга отново се появи над главите им. След малко се чу вече познатото металическо изщракване на законтрянето, последвано от потвърждението за старта на зареждането. Дъг ловко боравеше с лостовете за подаване на газ, докато отношението му към шурвала беше безкрайно внимателно, като на виртуоз към древна цигулка. В резултат се получи отличен синхрон на полета и много добра стабилизация.

Отпуснал се в лявото кресло, Уил трескаво обмисляше това, което им предстои. Опитваше се да изчисли колко време са загубили и още колко обиколки на коридора за зареждане трябва да направят, преди да продължат на юг. В случай че пренебрегнат изискванията на правилника за зареждане, напуснат периметъра и се насочат директно на север, положително щяха да наваксат голяма част от седемте минути, които им оставаха от зареждането. Само по този начин можеха да приключат, преди да пресекат основния въздушен коридор, свързващ Египет и Саудитска Арабия.

— Ексон, тук ВВК. Задръжте със завоя. Нека продължим в права посока до края на зареждането, дори и да излезем от периметъра.

— Ами… Добре, ВВК, прието.

— Петнадесет хиляди литра — обади се операторът на горивото. Кратка пауза, после в слушалките екна гласът на командира на цистерната: — ВВК, говори кокпит на Ексон 92. Току-що започнаха да пристигат сателитни сигнали с новите координати на вашия обект, пригответе се за запис.

— Готови сме, Ексон.

— Включвам… Координатите Пойнт Алфа са: две-едно-едно-осем-нула, Зулу, Пойнт Браво: две-едно-четири-четири-нула, Зулу. Прослушвайте честота едно-две-три, точка две за периодичните рапорти на „Съиграча“. Напуснал въздушното пространство на Италия тридесет минути преди графика, височина на полета 10 000 метра.

Според утвърдените от Асоциацията за международно въздухоплаване стандарти, със „Зулу“ се обозначаваше времето по Гринуич.

— Прието, благодаря — обади се Сандра и придърпа едно изпълнено с цифри листче, което преди малко й беше прехвърлил Уил. В същото време Дъг продължаваше да поддържа балансирания курс, за да поемат последните няколко хиляди литра самолетно гориво. „Съиграча“ беше швейцарският ДС-10 и Уил с облекчение установи, че командирът му поддържа скорост от 0.78 М — точно според инструкциите на компанията собственик. Посланието беше предадено по сателит от американското разузнаване, чиито представители следяха полета на „Балеър“ чрез контролната кула в Рим. Първата засечка на позицията на ДС-10 след предаването на тези координати щеше да стане в 21:18 часа по Гринуич в коридор над гръцкия остров Крит, известен с наименованието Палеохора, а втората в 21:44 по Гринуич в точката Танза над Египет. Тази точка съществува единствено в навигационните карти на полетите и маркира средата на разстоянието между Крит и северното крайбрежие на Египет, което е границата на обсег между контролните кули в Кайро и Атина.

Сандра се включи в интерфона:

— Командир, говори сержант Мъри. Според моите изчисления, ако до пет минути приключим със зареждането, ще бъдем точно навреме за срещата над Танза.

Секунда по-късно се обади и гласът на оператора от самолета над тях:

— ВВК, общото количество достигна тридесет.

Звукът на шланга, излизащ от люка за зареждане, отекна в пилотската кабина. Сандра внимателно нагласи селектора на микрофона си на честотата, от която звучеше младежкият глас от КС-10 и зачака следващото му включване.

— Окей, ВВК, освободих се.

Пръстите на младата жена натиснаха няколко бутона на предавателя, гласът й прозвуча преднамерено нежно и чувствено:

— Ох, колко хубаво! И на теб ли ти беше толкова хубаво, Ексон?

Дъг рязко се обърна, опитвайки да придаде строгост на погледа си, но устните му вече се бяха разтеглили в широка усмивка.