Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Сандра!

Тя отпусна бутоните и си придаде невинен вид.

— Моля?

— Горкото момче доста се поизмъчи с нас — рече той. — Това беше жестоко!

Уил прехапа устни и замълча.

Дъг отне двадесетина метра от височината, пилотите на КС-10 казаха довиждане и започнаха бързо издигане. Контролните светлини на въздушната цистерна бързо се стопиха в мрака.

Уил включи радиостанцията си и посочи към светлините на втория С-141, които се появиха изненадващо наблизо.

— Втори пилот, заеми предконтактна позиция под нашия приятел ей там.

— Слушам, капитане. И ще извадя пилето от фурната. — Очите на Дъг се заковаха в светлините пред тях.

Уил изненадано го погледна, пръстът му спря на милиметър от бутона за изключване.

— Какво?!

— Ще ти обясня по-късно — засмя се Дъг. — Това е израз, употребяван от младшите пилоти към командирите в гражданската авиация.

— Всички запасняци ли са такива? — сбърчи чело Уил.

— Какви? — обърна се да го погледне Дъг и изражението му стана точно толкова невинно, колкото на Сандра преди малко.

Следваща задача — радиовръзка с другия С-141 на кодирана честота , напомни си Уил. Радиостанцията би трябвало вече да е настроена, но в суматохата на Сенди 101 преди отлитането той просто беше забравил. Специалната апаратура за кодирана радиовръзка беше от жизненоважно значение за мисията, особено в този първоначален момент. Другият С-141, който вече се беше преустроил за групов полет с тях на дистанция от тридесетина метра, беше оборудван със специални UHF радиостанции, а екипажът му вероятно вече прослушваше честотите, на които ВВК Алфа 284 трябваше да стартира особените „прескачащи“ процедури, осигуряващи стопроцентова надеждност на връзката.

Уил извърна глава към страничния панел на арматурното табло, където би трябвало да се намира контролната клавиатура и сърцето му изведнъж изстина.

Почти всички С-141 бяха оборудвани със специалните радиостанции за автоматична смяна на честотите, но този не беше!

Страничният панел беше празен и това ги лишаваше от възможността за сигурен контакт с втория С-141.

Нова грешка, по дяволите! — изстина сърцето на Уил. — Бях длъжен да проверя за наличието на радиостанцията, но не го направих!

Вдигна очи към туловището на втория самолет, което запълваше челното стъкло почти изцяло. Почти физически усети колко много време губят да летят на север, при това с влудяващо бавната скорост от 0.74 М. Очевидно екипажът на другия самолет очакваше инструкциите им по специалната апаратура! Без нея нямаше сигурен начин за координиране подмяната на сигналните транспондери, промяната в курса, връзката с контролната кула в Кайро, скоростта на полета и плановете за пресичане на точка Танза след около два часа. Времето наистина изтичаше. Ще се наложи да хукнат към Ел Даба с почти максимална скорост, с надеждата да засекат „Съиграча“, но как по дяволите да обясни всичко това на другия екипаж, без да разбере целият свят?

С усилие потисна тревожните въпроси и направи опит да разсъждава трезво. Колегите над тях със сигурност следяха честотата, която всички ВВК екипажи наричат „десетото копче“ — една специална UHF-честота за водене на разговори единствено във въздуха. Тя не беше нито кодирана, нито затворена, но онзи, който случайно или нарочно подслуша разменените реплики по нея, едва ли ще разбере нещо смислено, ако не знае предварително за какво става въпрос.

Протегна ръка към UHF-радиостанция №1, избра десетата честота, след което превключи микрофона си на позиция UHF-1 и натисна бутона за предаване върху щурвала.

Бъди кратък! — напомни си той.

— Иди на десет, приятелю.

Никакъв отговор. Огромното туловище на С-141 продължаваше да виси над главите им. Превключи на позиция UHF-2, но без успех. Принуди се да мине на честотата, която допреди малко използваха за връзка с авиоцистерната.

Нищо. Пълна тишина.

Господи, трябва да установим контакт, при това веднага!

Дъг се обърна да го погледне.

— Свърза ли се?

— Не — поклати глава Уил. — Явно следят само прескачащите честоти, но за съжаление се оказа, че този самолет няма подобно оборудване. Току-що го разбрах.

— А другият имаше, така ли? Имам предвид онзи, който се разби на пистата малко преди нашето кацане.

— Аха — неохотно отвърна Уил.

— И какво ще правим сега? — попита Дъг, поддържайки дистанция от тридесетина метра под и зад самолета близнак, който продължаваше да лети на север в очакване на инструкции.