Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Добре. Приведете в готовност превозните средства, качете ги на рампата заедно с хората си. Имайте готовност да помогнете и при разтоварването на машината, която ще се приземи. Не забравяйте, че от момента на опразването й ще разполагате за товарене с максимум десетина минути!

Към тях пристъпи сержант Ричардс, лицето му беше мрачно.

— Господин полковник… Може ли да ми отделите една минутка, сър?

Уил му направи знак да почака и отново се извърна към Мойер:

— Часът е двадесет нула-нула местно време, майоре — рече той. — Искам да сме във въздуха по най-бързия начин, което означава, че някъде към двадесет и четиридесет трябва да рулираме за излитане.

— Слушам, сър — стегнато отвърна Мойер, отдаде чест и напусна ЦУП.

Уил долови ръмженето на хамъра, което бързо заглъхна по посока на палатковия лагер. Спазвайки повишените изисквания по отношение на сигурността си, отрядът на Делта Форс бе пренебрегнал свободните места във временно градче и бе издигнал свои палатки малко встрани от него веднага след пристигането си преди около двадесет и четири часа. Според Министерството на отбраната такива отряди изобщо не съществуваха — тъй че колкото по-малко са контактите им с останалите войскови подразделения, толкова по-добре.

Уил се обърна към сержанта, който току-що донесе вестта, че лейтенант Райс е изпаднал в кома. Според преценката на доктора, животът му можеше да бъде спасен само ако бъде опериран в рамките на следващите два часа. Това състояние на нещата не предлагаше голям избор за евентуалния телефонен разговор с Вашингтон, където в момента беше пладне.

Бащата на лейтенант Райс — генерал Уолт Райс, беше в кабинета си — точно както очакваше Уил. Лошата новина го зашемети, още повече, че липсваха сигурни прогнози. Онзи С-130 вече беше на път, болницата в Дахран имаше готовност, пясъчната буря също се приближаваше. Единствено лейтенант Райс беше в състояние да достави липсващата съставка на уравнението — тоест, да бъде жив. Уил продиктува на генерала директния номер на ЦУП и обеща, че майор Ронсън ще докладва за развоя на събитията направо в кабинета му в Пентагона.

Очите на Дъг Харис пробягаха по списъка на процедурите по изключване на двигателите, сториха същото и с инструкцията преди напускане на самолета, но скоро бяха привлечени от някаква суматоха около паркирания С-141. Веднага след кацането забелязаха обгорелия скелет на една машина от типа „Старлифтър“, който стърчеше мрачно на няколко метра встрани от пистата. Целият екипаж се стресна от гледката, която се разкри пред прожекторите на снижаващата се машина, още повече че никой не ги беше предупредил за наличието на някакви руини край пистата, да не говорим за огромното туловище на друг С-141.

Пространството около машината беше задръстено от автомобили, камиони и джипове — много повече, отколкото бяха необходими за една нормална въздушна евакуация. Дъг започна да схваща какво става. Тук наистина е имало катастрофа, но участниците в нея явно не желаят да споделят новината с останалата част на света. И те наистина щяха да осъществят спешна въздушна евакуация.

Хвърли един многозначителен поглед към командира на самолета, отмести седалката на втория пилот и тръгна да излиза, полагайки шлемофона върху облегалката на креслото. В същия момент от стълбичката, която свързваше пилотската кабина с товарния отсек на около метър по-долу, щръкна главата на щурмана.

— Какво става отвън? — попита го Харис. — По всичко личи, че ни готвят прекалено тържествено посрещане.

— Сър, старшината на базата настоява целият екипаж да се прехвърли в ЦУП, при това незабавно. Според него катастрофата, която видяхме, е станала само преди час.

— Окей — кимна Дъг и се обърна към командира, който тъкмо подписваше Протокол 781 за техническото състояние на машината. — Чу ли?

— Да, сър.

— Предлагам да отидем там и да оставим зареждането в ръцете на бордния инженер.

— Сър… — смутено заекна щурманът. — Те настояват всички да напуснем машината…

Харис изви глава, приветливата усмивка бавно напусна лицето му.

— Защо?

— Не знам, полковник — сви рамене щурманът. — Нали знаете какви чудаци са тези старшини по базите.

— Аз пък знам — бавно промълви Дъг Харис и устните му се превърнаха в тънка линия. — Искат да ни задигнат самолета, ето защо!

Няколко минути по-късно се натовариха на един джип и старшина Тейлър седна зад волана. В момента в който потеглиха, видяха как хора с камуфлажни униформи нахвърляха саковете с личните им вещи в някакъв открит бус и нещата започнаха да им се изясняват. Заобиколиха паркираната машина отдясно и почти веднага се натъкнаха на три леки бронетранспортьора и взвод въоръжени войници със странни барети на главите. Сега вече всичко си дойде на мястото — не ги бяха свалили от небето за никаква спешна евакуация. В момента в който пристигнаха пред ЦУП, Дъг Харис вече беше готов да разкъса всеки, който се изпречи на пътя му. Командирът на самолета мълчеше, но очевидно знаеше какво ще се случи. Джипът още не беше спрял, когато Дъг скочи и почти тичешком се втурна към вратата на ламаринената къщурка.