Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Каква мисия?

— Ами, аз… — Уил замълча, но вече беше късно и капанът щракна. — Нямам право да говоря за нея, сър. Такива са заповедите ми от Риад.

— Не мога ли да помогна за тази специална мисия? — настоя с вдигнати вежди Рашир и лицето му започна да потъмнява.

— Достатъчно ще бъде разрешението ви за кацане и излитане, сър — предпазливо отвърна Уил. — Независимо от капризите на времето…

— Аз съм комендант на тази база, полковник — изгледа го високомерно арабинът. — И действително притежавам специални пълномощия за извънредни ситуации. Моята страна е ваш домакин и съюзник, участвала активно при блестящата военна победа над Хюсеин. Не мислите ли, че имам право да знам каква мисия стартира от моята база?

Как можах да се изпусна, господи?! — мислено простена Уил. — Как можах?!

— Съжалявам, сър, но в суматохата Централното командване вероятно е пропуснало да ме уведоми, че мога да дискутирам мисията с вас, или с когото и да било друг… Бих могъл да се свържа с тях и да ги попитам…

Върху лицето на полковник Рашир се изредиха няколко оттенъка на червеното — от бледорозово до пурпурно, очите му не изпускаха лицето на Уил. Гостоприемството му беше отхвърлено, авторитетът му — принизен, а достойнството му — наранено.

— Имам инструкции да ви сътруднича, полковник — ледено промълви той. — И вие ще получите това сътрудничество, независимо от лошото ви мнение за нашите болници и норми за сигурност. — След тези думи хладно кимна с глава и започна да се обръща, без да прави опит за прощално ръкостискане.

— Полковник Рашир, аз не исках да…

Рашир пъргаво се завъртя, направи крачка напред и се закова на сантиметри от американеца. Очите му бяха леко присвити и горяха с мрачен пламък, ръцете му бяха зад гърба. Изпитваше явно удоволствие от смущението на събеседника си.

— Странно, че са ви командировали точно в Саудитска Арабия, полковник… — процеди най-сетне той — Уестърман… Това не е ли еврейско име?

Уил направи отчаян опит да потисне примитивния гняв, надигнал се внезапно в душата му.

— Не, полковник — успя да пусне една крива усмивка той. — Аз съм от Тексас, а Уестърман е американско име!

Рашир презрително изсумтя, обърна се и се отдалечи.

Посланието от Ронсън пропука в портативната радиостанция в момента, в който Уил дръпна вратата на ЦУП и се озова очи в очи с офицера от Делта Форс на американската армия, който изобщо не възнамеряваше да крие нетърпението, с което го беше чакал. Оказа се, че полет две-пет-пет току-що бе навлязъл в обсега на техния радар, а британският изтребител беше излетял да го посрещне и да го доведе, буквално „за ръчичка“ до пистата на секретната база. В далечината все още се долавяше грохота на двигателите му.

Ронсън кимна с глава по посока на майора в маскировъчна униформа на сухопътните войски, който се прокашля преднамерено звучно и се представи: Джеймс Мойер от Специалните части.

— Казаха ми да бъда тук преди десет минути, сър — отбеляза той. — И бях…

Уил му хвърли един хладен и пълен с безразличие поглед, без да си прави труда да отговаря.

Онзи се усети, пристъпи от крак на крак и добави:

— Ами… Готови сме да тръгнем в момента, в който получим самолет. Доколкото разбрах, вие лично ще го управлявате. — Интонацията на последната фраза беше леко въпросителна, с едва доловимо учудване.

— Точно така — кимна Уил. — Надявам се, че нямате нищо против.

Тоя тип е истински задник , добави на ум той.

— Разбира се, че нямам, сър — запелтечи онзи. — Но в светлината на катастрофата преди малко, ние всички изпитваме известно напрежение и…

— Какво искате да кажете? — хладно го прекъсна Уил.

— Искам да кажа, че двамата ранени пилоти са имали специална подготовка за този вид операции… — Човекът замълча, после добави: — Извинете за въпроса, но вие имате ли такава подготовка, сър?

— Аз съм командир на целия екип, майоре — отвърна Уил. — Разбира се, че имам специална подготовка. Всъщност, аз съм един от инструкторите, които преподават тази подготовка на специални курсове.

— Не исках да ви обидя, сър — размаха ръце майорът. — Имах предвид единствено особеностите на мисията. Вие сте свикнали да пускате парашутисти и да се прибирате в базата, докато този път ще се наложи да приземите това прасе направо в пустинята. — Усетил нарастващия гняв на Уил, Мойер изведнъж замълча.

— За какво прасе говорите, майоре? — ледено процеди Уестърман. — Може би имате предвид С-141В?