Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

На борда на „Корона“ посрещнаха с недоверие съобщенията за двубоя, които пристигаха от наземните наблюдатели. Разбира се, те допускаха, че може би става въпрос за някакво бягство, но кой бягаше — хеликоптерът или изтребителят?

— Вероятно хеликоптера — изрази мнението си дежурният диспечер. — Вече един час следя движението му, което е неотклонно на юг. А изтребителят е вдигнат да го спре.

Замълчаха и проследиха на екрана светлите точки на Ф-15, които в момента бяха само на четири минути път от мястото на стълкновението и бързо го наближаваха.

Хеликоптерът беше стабилна като вързана патица мишена в мерника на иракския пилот изтребител. Той просто не можеше да повярва на очите си. Но собствения му радар показваше, че е взет на мушка от няколко американски изтребители, въоръжени с ракети с топлинно насочване. Изстрелване все още нямаше, но иракският пилот си даваше сметка, че му остава твърде малко време.

Но имаше и един жокер. Докато хеликоптерът е във въздуха, американците едва ли ще предприемат атака, преди да направят едно проучвателно облитане. Това може би щеше да му даде шанс за още един удар.

Пилотът стабилизира изтребителя и използва рудана, за да хване целта в кръстчето на мерника. Пръстът му се плъзна върху спусъка и зачака. Необходимо беше да се приближи още малко, още съвсем мъничко.

Той добре знаеше, че хеликоптерът е въоръжен с едно мощно бордово оръдие, но екипажът насреща явно не знаеше как се стреля с него.

На радара му се появи още една мигаща точка, което означаваше прихващане от нов противник. Планът бързо се оформи — тъй като няма да има време за бягство, ще изпълни заповедта за сваляне на хеликоптера, а след това моментално ще катапултира.

И без това този самолет вече никога нямаше да полети. Американците просто нямаше да му дадат време да достигне до някаква писта.

Пилотът отново насочи вниманието си към целта, която помръдваше в кръстчето на мерника.

Но изведнъж се оказа, че нея я няма!

Дъг отново върна газта, опитвайки се да прекрати рязкото пропадане. Имаше намерение да увисне още веднъж, но машината отказа да се подчини. Внезапно полетяха назад, люшнаха се встрани, завъртяха се около оста си и отново се понесоха напред. Изпита чувството, че всеки момент ще изпусне контрола над управлението. Изтребителят все още се прицелваше в една точка на около двеста и петдесет метра по-нагоре, но Дъг ясно видя как пилотът му прави нужните корекции и пуска нов ред трасиращи куршуми. Един от тях улучи витлото с оглушителен трясък, други няколко продупчиха обшивката на товарния отсек и бръмнаха като разсърдени оси.

МИГ-ът рязко започна да набира височина, тъй като позицията му за стрелба стана твърде опасна. За да продължи с атаката, беше необходимо да започне снижение.

Дъг с усилие задържа движението по права линия, в същия миг очите му зърнаха нещо на земята, малко вляво от тях.

— Хей, Уил, долу има някаква база! — извика той.

Не получи отговор, но главата на Уил вече беше напълно неподвижна в капковидната купола. Изглеждаше така, сякаш тялото му е приведено над нещо.

Дъг продължаваше да гледа наляво, въпреки че натискаше педалите за десен завой. Дали така му се привиждаше, или върху покрива на една от палатките действително беше изрисуван американския флаг?

Може би , рече си с въздишка той. Може би…

Хеликоптерът най-сетне се подчини и започна да прави десен завой, очите му механично потърсиха изтребителя. Той не се виждаше никъде и това му се стори твърде заплашително.

Насочи машината на север, поддържайки кръговото движение. Само по този начин можеше да открие навреме димната следа на противника. Слънцето вече се показваше на хоризонта. Ако изгрее преди поредната атака, ще се опитам да заема позиция между изтребителя и него , рече си Дъг.

Обърна се и хвърли един поглед към товарния отсек. Шакир се беше вкопчил в жена си, а тя притискаше децата към себе си. Вторият войник кротуваше, от поведението му беше ясно, че единственото му желание е да оцелее.

Огледа внимателно арматурното табло, опитвайки се да отгатне какво означават надписите на арабски. Мигащи червени лампи липсваха, нищо не показваше, че са получили сериозни щети от куршумите, които ги улучиха преди малко.

Къде, по дяволите, изчезна този изтребител?!

Почти си позволи лукса да си представи, че МИГ-ът е бил принуден да прекрати атаката, когато над главата му, в позиция десет нула-нула, изведнъж се появи тънка димна следа.