Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Уил се придърпа до лявото кресло, облегна се назад и щракна предпазния колан. Дъг насочи машината в северна посока, но очите му останаха заковани в димната следа, оставена от изтребителя. Умът му напрегнато обработваше наличните данни, няколко секунди му бяха достатъчни, за да стигне до смразяващото кръвта заключение.

— Исусе Христе, според мен това беше МИГ-21, Уил! — изръмжа през стиснати зъби той.

В далечината се видя как изтребителят направи лупинг и се понесе обратно, точно срещу тях. Черният дим след него недвусмислено сочеше, че скоростта му се увеличава.

— Ако има ракети, мъртви сме — обяви с равен глас Уил.

— Ако имаше, вече да ги е използвал — поклати глава Дъг. — Нямаше да си губи времето да ни преследва… Сега обаче става напечено!

Под крилата на МИГ-а блеснаха малки пламъчета, късият ред трасиращи куршуми мина малко под корпуса на хеликоптера. Дъг ясно видя как носът на изтребителя леко се помества, за да коригира мерника си.

— Дъг!…

— Знам! — изръмжа Дъг и ръцете му със светкавична бързина издърпаха хоризонтиращия лост и мотоциклетната ръчка на газта. Хеликоптерът рязко подскочи нагоре, скоростта му намаля. Пилотът на изтребителя направи нови корекции, но Дъг го следеше внимателно и веднага помести лоста, а кракът му рязко натисна десния педал на рудана. Хеликоптерът се стрелна надясно, след като започна да пада като камък.

Мерникът на изтребителя отново се оказа празен, но пилотът бързо го коригира. Разстоянието между двете машини вече беше само пет километра и бързо намаляваше.

Втори откос от трасиращи куршуми се стрелна вляво от тях и Дъг побърза да завие надясно, след което незабавно върна лоста в обратна посока и даде газ. Хеликоптерът започна да криволичи и да набира височина. Изтребителят очевидно започна да губи търпение, тъй като трасиращите му куршуми се стрелнаха твърде далеч от целта.

Дъг го изчака да се изравни с тях, после направи рязък завой и подкара след бързо отдалечаваща се бойна машина. Гледаше да не прекалява с газта, тъй като си даваше ясна сметка, че дори и при максимална скорост от 150 възела в час, хеликоптерът си оставаше твърде тромав за изтребителя.

— Къде, по дяволите, са нашите?! — изкрещя той.

— Намираме се в иракски хеликоптер, който е атакуван от иракски изтребител — изкрещя в отговор Уил. — Мислиш ли, че нашите изобщо ще се намесят? За тях това е вътрешна работа на иракчаните!

— В такъв случай скачай и отивай да видиш онова бордно оръдие! — заповяда с нетърпящ възражение тон Дъг. — Трябва да се защитаваме!

Но вътре в себе си далеч не беше толкова решителен. Трябва да се въртя, трябва постоянно да въртя тоя сандък във въздуха и да му преча да се прицели , напомни си със свито сърце той.

Уил се наведе и се плъзна към мястото на стрелеца. Секунда по-късно главата му се появи в прозрачната плексигласова бабуна, която се издигаше непосредствено пред носа.

МИГ-ът направи завой и отново се понесе към тях. Дъг придърпа лоста и увеличи общите обороти на двата двигателя, използвайки мощността им главно за подемна тяга. Скоростта на полета им спадна под петдесет възела, попадайки в диапазона, запазен единствено за хеликоптерите.

Пак пипам прекалено грубо! — укори се той и направи леки корекции с лоста.

Машината реагира като див звяр, който се мята във всички посоки с единственото желание да се освободи от контрол. Така отговаряше на опитите на Дъг да се върти в кръг или да увисне.

Прецени, че се намират на приблизително триста метра височина. Очите му не изпускаха изтребителя, който беше на около седем-осем километра разстояние и тъкмо започваше стръмен обратен завой. Чакаше подходящия момент да подаде максимална газ и буквално да „изпадне“ от полезрението на врага.

Изтребителят стабилизира и се понесе право към тях. Пилотът вероятно бе сложил пръст на спусъка и чакаше подходящия момент. Главата на Уил продължаваше да се скрива и показва в плексигласовата си „шапка“ — факт, който свидетелстваше, че приятелят му все още не беше разгадал как се стреля с бордовото оръдие.

Сега!

Лявата ръка на Дъг рязко върна газта, хеликоптерът започна да пропада като камък. Свиването на корема го накара да изпита неприятното усещане, че излизане от това пикиране няма. Линейната им скорост беше почти нула.

На шест километра в южна посока се намираше един американски лагер, в центъра на който бързо се събираше тълпа от възбудени хора. Гледката на дуела между хеликоптера и изтребителя съветско производство беше колкото странна, толкова и забавна. Докато войниците гледаха, по радиото полетяха заповеди за готовност на зенитните батареи, които охраняваха базата.