Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Пилотът на водещия Ф-15 на въздушния патрул с недоумение вдигна глава. Преди малко радарът му бе фиксирал целта и ракетите въздух-въздух започнаха да приемат електронно подадената информация. Но сега заобиколената с червено кръгче точка на екрана изведнъж се стопи и на мястото й започна да мига бавнодвижещ се обект — най-вероятно това, което АУАКС беше идентифицирал като хеликоптер.

— Добър изстрел, Рейнджър едно-нула-едно — прозвуча в шлемофона му гласът на дежурния диспечер.

Пръстът му механично натисна бутона на предавателя.

— Говори Рейнджър едно-нула-едно, изобщо не съм произвел изстрел — съобщи той. — Нямам представа кой го свали.

Уил се промъкна обратно в пилотската кабина и се изправи до Дъг. Широката му усмивка помръкна в момента, в който се обърна да погледне на север.

— О, господи! Още изтребители!

Дъг рязко се обърна, огледа димните следи и двойните опашки.

— Това са наши ийгъли — обяви той. — А ние летим във вражески хеликоптер. Намери нещо бяло и започвай да го размахваш така, сякаш от това зависи живота ти!

За негова изненада Уил спокойно кимна с глава, измъкна чифт дамски пликчета от бял найлон и му ги показа:

— Взех ги назаем от госпожа Абас…

Дъг се разсмя и започна завой по посока на лагера, който беше забелязал преди малко. Вече не му беше толкова трудно да поддържа ниската скорост на движение.

— Ще летя максимално бавно, за да не предизвикам натискането на спусъка от някой нервак там долу — обясни през рамо той.

— Не можеш да управляваш това нещо бавно — предупредително промърмори Уил. — Нали те видях какво щеше да направиш преди малко — когато се опита да увиснеш…

— Хей, аз просто се уча — подвикна Дъг. — За съжаление минавам доста съкратени курсове, но се справям… — После лицето му отново стана сериозно: — А ти наистина трябва да размахаш това нещо, дето е в ръцете ти…

На пет километра разстояние от тях пилотът на водещия Ф-15 прецени, че не бива да стреля по хеликоптера, който се намираше твърде близо до базата. От няколко минути насам радарът и насочващото устройство на ракетата издаваха напълно синхронизиран сигнал — знак, че целта е стабилно прихваната.

Но пилотът се опасяваше, че останките на хеликоптера ще паднат върху лагера. Освен това, все още съществуваше известен шанс в него да се окажат бегълци, които по неизвестни причини не бяха чули многобройните радио предупреждения да не прелитат над лагера.

Пилотът реши да направи още един кръг и започна плавен десен завой. Предаде на партньора до него да стори същото, целта беше един по-обстоен оглед.

Уил изчака приближаването на двата изтребителя, дръпна страничното стъкло и бясно размаха белите пликчета на Салия.

— Корона, имаме беглец с бяло знаме — обяви пилотът на водещия изтребител. Той нямаше възможност да види нищо във вътрешността на хеликоптера, но нападението на иракския изтребител доказваше предположението му.

Близо двеста американски военнослужещи, мъже и жени, се бяха събрали в северния край на лагера. Вече се беше разпространила мълвата, че пред очите им се разиграва трагичен опит за бягство на хората в неидентифицираната иракска бойна машина. Тълпата приветства с бурен рев точните изстрели на неизвестния бордови стрелец, които унищожиха изтребителя МИГ-21.

В момента двойка Ф-15 прелетяха в опасна близост до хеликоптера, но без да откриват стрелба. Това потвърждаваше първоначалните слухове.

Неизвестната машина се приближаваше към базата по доста странен начин — сякаш пилотът беше решил да направи някакво комедийно шоу. Пред очите на тълпата хеликоптерът предприе серия от резки подскоци и обръщания, които сякаш имаха за цел да бъдат показани под всички възможни ъгли, движението му във въздуха беше колкото комично, толкова и странно.

Нагоре-надолу, с въртене и поклащане, машината се приближаваше бавно, но неотклонно…

Когато до центъра на периметъра оставаха не повече от сто и петдесет метра, тя изведнъж се завъртя около себе си и тръгна на запад. Тълпата нададе одобрителен рев, за пръв път получила възможност да види белите пликчета, които се развяваха от прозорчето.

Ако не беше тревожно, силното люшкане и въртене би могло да се окачестви и като комично.

— Дъг, не можеш ли да стабилизираш тоя сандък? — разтревожено вдигна глава Уил.

— Опитвам се — отвърна запъхтяно приятелят му, като усилията му бяха насочени да изправи носа по посока на централния плац. Но руската машина сякаш бе решила да прояви характер и почти не се подчиняваше на усилията му.