Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Господи, Исусе Христе! Мръсникът се гмурка!

Последен заход , каза си иракският пилот. Този път нямаше да позволи на проклетия хеликоптер да се измъкне. Можеше да се върти в кръг колкото пожелае, но отвесното връхлитане от голяма височина и с голяма скорост щеше да осигури необходимата точност на стрелбата.

Усети рязкото ускорение и нагласи кръстчето на мерника, готов за всякакви действия от страна на мишената. Планът вече беше изкристализирал в главата му — стреля, обръща на север и рязко набира височина. Веднага, след което катапултира, просто за да изпревари ракетата, която вероятно ще бъде изстреляна след него. Решителният миг беше близо. Концентрира се, сбрал на топка целия си опит и инстинкт за оцеляване. Последните изстрели не биваше да пропуснат целта.

Първите трасиращи куршуми профучаха вдясно, Дъг направи рязък завой в обратна посока и форсира моторите. Целта му беше да се отдалечи максимално от посоката, в която се гмуркаше МИГ-ът. Раздвижи лоста за управление напред-назад, машината рязко се разклати. Надяваше се, че витлата ще издържат на огромното натоварване. Ясно видя как смъртоносната струя трасиращи куршуми последва движенията му — сякаш немирен хлапак искаше да облее приятеля си с градинския маркуч.

Уил беше все така неподвижен и Дъг започна да се тревожи. Но нали попаденията бяха там, отзад? Дано не са го улучили!

Отново лашна хеликоптера надясно, слухът му пак регистрира пронизителните звуци на пробиващи обшивката куршуми. Един от тях беше особено силен, като шрапнел.

МИГ-ът продължаваше да поддържа дистанция от около три километра. Той внезапно прекрати стрелбата, в следващата секунда откъм прозрачната купола на мерача екна възбуденият глас на Уил. Дъг беше толкова радостен да го чуе, че почти не обърна внимание на думите му.

— Вдигай! Кацна ми на мушката! Вдигай ти казвам!

МИГ-ът възобнови стрелбата, смъртоносната завеса на трасиращите куршуми тръгна отдолу нагоре и бързо ги приближаваше.

Внезапно тромавата структура на хеликоптера се разтърси от странни вибрации, придружени от оглушителен тътен. Дъг изтръпна при представата, че е експлодирал някой от двигателите или опашното витло.

Лостът за управление лудо се тресеше в ръцете му, вибрациите стигаха чак до гръбначния му стълб.

Какво беше това, по дяволите?!

В следващата секунда осъзна, че това бяха те … Те отвръщаха на огъня, за да се защитят! Вибрациите бяха причинени от носовото оръдие и тежката картечница под него!

Пилотът на изтребителя видя първите трасиращи редове, но реши, че те са част от неговия откос. След което осъзна, че е обект на обстрел. Очевидно онези на хеликоптера бяха открили как действа въоръжението.

Броени секунди го деляха от края на гмуркането, но хеликоптерът още беше във въздуха, видимо невредим. Изборът му беше доста стеснен: или да катапултира веднага, или да се забави с пет секунди и да опита последен автоматичен откос.

Този мисловен процес му отне точно две секунди. В този кратък срок перспективата да катапултира без да е изпълнил заповедта му се стори абсолютно неприемлива.

Трябваше да опита още веднъж, за последен път.

Куршумите на хеликоптера минаваха встрани. Пилотът тикна лоста за управление в крайно предно положение, изтребителят с лекота избягна широката завеса трасиращи куршуми, кръстчето на мерника се стабилизира върху издутото туловище под него. Мозъкът изпрати нужната команда, нервите я предадоха до върха на показалеца, който започна да обира луфта на спусъка. Но командата така и не успя да стигне до крайния получател.

Изстреляната на широк фронт смъртоносна завеса от летящо олово внезапно стигна до целта си. Десетки едрокалибрени куршуми потънаха в корпуса и мотора на изтребителя, възпламенявайки едновременно резервоарите за гориво и мунициите. В небето разцъфна ярко оранжево цвете.

— Улучи го! Улучи го! — изкрещя извън себе си Дъг.

После стисна лоста и започна серия от бързи маневри, тъй като това, което допреди миг беше вражески изтребител, изведнъж се беше превърнало в пламтящи отломки, които трябваше да бъдат избягнати.

Хеликоптерът рязко се наклони наляво. Внезапно осъзнал, че в мерника му вече няма мишена, Уил бавно отмести пръст от спусъка и замаяно се огледа. В следващия миг се обърна назад, срещна погледа на Дъг и на лицето му появи необичайно широка усмивка. Десният му палец се стрелна нагоре и почти опря в прозрачния купол.