Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Двамината щабни офицери хукнаха към далечния край на площадката, където вероятно се намираха дрехите им. Но генералът невъзмутимо остана на място и започна да оглежда кабината на неприятелската машина, появила се толкова внезапно пред него. В крайна сметка стигна до заключението, че вътре има поне един американски военен, който участва в някаква неизвестна спасителна операция.

В следващия миг зърна износения пилотски комбинезон, върху раменете на който проблеснаха полковнически орли.

Тълпата се люшна напред и направи плътен кръг около хеликоптера. Едва сега хората видяха голия генерал и започнаха да дюдюкат и пляскат с ръце, препречвайки пътя на военните полицаи, които тичаха към мястото на инцидента.

Дъг зърна генерала, който макар и гол, изглеждаше цял и невредим. Ръката му се плъзна към страничното прозорче, на лицето му се появи широка усмивка на облекчение.

— Хей, ние сме американски бойци! — изкрещя той. — ВВС!

Тълпата стесни кръга, а генералът извади пурата от устата си, прокашля се и вдигна глава.

— Най-напред искам да хвърля едно око на пилотското ви разрешително, полковник!

Уил слезе пръв, следван на крачка от Дъг. На лицата им грееха щастливи усмивки. Започнаха да стискат протегнатите към тях ръце, без да изпитват нужда да се представят. На излизане забелязаха сгушените един в друг Шакир и Салия, а в краката им продължаваше да лежи окованият иракски боец. Това, което не забелязаха, беше отчаянието в очите на жената.

Тълпата се блъскаше около тях и шумно ги приветстваше, но те едновременно се обърнаха назад, дочули тихия вопъл откъм кабината.

— Помощ! Моля ви, помощ!…

Изречените със силен акцент думи принадлежаха на Салия Абас, която продължаваше да седи на страничната седалка. Беше прегърнала мъжа си и с ужас гледаше бавно уголемяващото се алено петно върху гърдите му. Главата му безсилно се беше опряла на рамото й.

Стрелнаха се обратно и само след секунда коленичиха пред двамата. Дъг предпазливо разтвори ризата и пред очите им се разкри грозна входяща рана.

— Помощ, моля ви… — повтаряше жената, като явно това беше почти целият й запас от английски думи.

Неколцина от присъстващите войници скочиха в кабината и я отделиха заедно с децата, докато Дъг на висок глас поиска лекар, а Уил помогна на Шакир да легне на сгъваемата седалка.

Очите му с недоумение пробягаха по многобройните пробойни в товарния отсек. Изобщо не беше предполагал, че пораженията са толкова големи. Болшинството дупки ясно показваха, че куршумите да влезли и излезли, слава богу далеч от семейството на Абас и окования войник. Но един от тях явно бе попаднал в рикошет, променяйки пътя си и попадайки в гърдите на Шакир.

Арабинът се изтръгна от унеса, надигна глава и се вкопчи в ръката на Уил с неподозирана сила.

— Прибра ли контейнера?

— Да, разбира се… Хей, Дъг, я го донеси тук.

Дъг кимна и влезе в пилотския отсек. Секунда по-късно отново се появи, в ръцете му проблясваше сребристия цилиндър.

— Обещавате ми, че ще бъде изгорен, нали? — попита с болезнено усилие Шакир. — Давате ми своята офицерска дума? — Очите му се заковаха в очите на Уил.

— Имаш думата ми, Шакир — отвърна с развълнуван глас той. — Но сега ти предлагам да лежиш спокойно, за да можеш да се увериш в това със собствените си очи.

— Аз… Аз съм замаян… Не си давах сметка, че… че раната е толкова тежка…

— Спокойно, докторе — направи опит да се усмихне Уил. — Помощта ще бъде тук всеки миг… — Обърна се в отвора на вратата и изкрещя да докарат линейка. С облекчение видя, че един от униформените, които се бяха струпали пред хеликоптера, кимна с глава и тичешком се отдалечи.

— Отпусни се и почивай — обърна се отново към Шакир той. — Ще се оправиш, обещавам ти…

Но хватката на Шакир се затегна, тялото му започна да се надига. По очите му личеше, че пренебрегна непоносимите болки с желанието да каже нещо много важно.

Дъг се обърна да го подкрепи, а Уил приклекна пред лицето му и натъртено каза:

— На теб дължим живота си, докторе. Ти направи всичко възможно, за да ни спасиш.

Звукът на далечна сирена оповести пристигането на линейката.

— И аз съм на същото мнение, Шакир — кимна Дъг, заковал поглед в изпотеното лице на ранения.

— Слушай ме внимателно, полковник… — напрегнато започна Шакир. — Има още един…

Очите му изведнъж се обърнаха с бялото нагоре, тялото му се вцепени. Уил хвана китката му и с облекчение установи лека, едва доловима пулсация. Човекът само беше припаднал. В следващия миг кабината се изпълни от членовете на парамедицинския екип, които моментално се заловиха за работа. Абас беше прехвърлен на носилка и понесен към линейката. Няколко секунди по-късно машината рязко потегли, сирените й се включиха с пълна сила.