Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Един от войниците е успял да се освободи и взе пушката ми — каза на английски той. — Иска да кацнем веднага.

Думите стигнаха и до ушите на Дъг, който стрелна с поглед приятеля си, прочете мислите му и кимна с глава. След което спокойно насочи вниманието си към полета.

— Късмет, стари друже — промърмори полугласно той.

— Кацнете веднага! — повтори войникът и натика дулото на пушката в гърдите на Шакир. Очите му непрекъснато се извръщаха към отвора на пилотската кабина вляво, очаквайки нападение оттам.

Уил грабна един от автоматите, опрян на стената до пилотското място, провери предпазителя и направи опит да анализира ситуацията.

Не можеше дори да зърне войника, без да премине в задната част на кабината — нещо, което автоматически го излагаше на огъня и едва ли му даваше шанс да използва собственото си оръжие.

Следователно оставаше само едно решение — да го принуди да се премести.

Стоеше прав до пилотското място и гледаше назад. В един момент се наведе и прошепна в ухото на Дъг:

— Можеш ли да наклониш това нещо надясно, а след това да го изправиш на опашката му? Нали знаеш — онова, което наричаме изправяне на носа под прав ъгъл.

— Мога да опитам — кратко отвърна Дъг.

Уил срещна погледа на Шакир и направи опит да му обясни с жестове това, което предстоеше да се случи. За негово огромно облекчение Шакир само примигна два пъти, а лицето му запази неутралното си изражение.

Дъг направи рязко движение и лостът за управление зае крайнодясно положение. В същото време кракът му натисна левия педал на рудана. Хеликоптерът се люшна надясно, движението му се усили от земното притегляне. Войникът безцеремонно бе изтласкан към средата на кабината. В същия миг Дъг придърпа лоста обратно, витлото над главите им изрази шумен протест, но носът рязко се вдигна. Ефектът, наречен „нос под прав ъгъл“ беше постигнат.

Войникът направи опит да се изправи, но подът отказа да му съдейства. С изключено напълно чувство за равновесие той размаха ръце, инстинктивно търсейки нещо, за което да се залови. В следващия момент политна назад, кракът му нанесе абсолютно случаен, но силен удар в китката на Шакир и той изпусна контейнера, който през цялото време беше държал у себе си.

В следващата частица от секундата младежът и контейнера се стовариха с цялата си тежест върху задната стена на товарния отсек, оказала се почти вертикално под тях заради ефекта „нос под прав ъгъл“. Уил се стрелна през отвора на вратата, насочил автомата пред себе си и свалил предпазителя. Хеликоптерът влезе в стръмен завой, Уил се плъзна по металната повърхност на пода и процепът на отворената врата изведнъж се превърна в пропаст, зейналата само на метър от краката му. Широката плъзгаща се врата беше на две трети отворена и той трескаво потърси нещо, за което да се хване. В същия момент до слуха му достигна пронизителния вик на Шакир:

— Не стреляй! Контейнерът е у него! Не можем да рискуваме, защото ако го улучим ще стане страшно!

Смисълът на думите изобщо не достигна до съзнанието му, но тонът свърши работа. Видял обърканото изражение на лицето му, Шакир изведнъж си даде сметка, че беше говорил на арабски.

За съжаление войникът разбра за какво става въпрос, при това светкавично. Съдържанието на този сребрист контейнер очевидно беше важно за тези проклети крадци. Той го взе в едната си ръка и бързо го опря в дулото, осъзнал, че държи и четирите аса.

— Приземете се веднага, иначе стрелям!

На двеста километра северно от Риад, Саудитска Арабия, радарите на един самолет АУАКС, които следяха кувейтската оперативна зона, потвърдиха присъствието на бързодвижеща се „неприятелска“ цел, изскочила преди броени секунди от мястото, на което се намираше напълно затворената иракска военновъздушна база северозападно от Басра. Кодовете на транспондера бяха напълно погрешни, а скоростта беше прекалено висока, за да се допусне, че е хеликоптер.

Секторният диспечер изчисли времето за прехващане, нужно на четворката изтребители Ф-15, която патрулираше в зоната, след това бързо предаде данните на водача на ятото. Този, който управляваше иракския изтребител, би трябвало да знае, че в момента извършва самоубийствен акт — разбира се, ако не ставаше въпрос за бягство.

Диспечерът не пропусна да спомене за тази вероятност пред шефа си, който от своя страна я предаде на водача с помощта на един-единствен, но в замяна на това светкавичен телекомуникационен сигнал. Ятото Ф-15 вече се насочваше със свръхзвукова скорост към нарушителя, който в момента се намираше на около петдесет километра от най-предната база на Коалицията.