Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Но Дъг подаде още газ и хеликоптера политна напред. Изненаданият иракчанин направи неволна крачка назад и се оказа залепен за вратата на шофьора си. Трябваше да вземе решение за частица от секундата, тъй като хеликоптерът се ускоряваше право срещу него: или да стреля, или да бяга. За двете действия едновременно просто нямаше време.

Офицерът избра второто, изкрещя нещо на шофьора и се вкопчи в металната рамка на кабината. Лекият джип рязко потегли и се отмести вляво от пътя на огромния хеликоптер, който с грохот прелетя върху мястото, което колата бе заемала само допреди секунда.

Прекосиха пътя, но продължаваха да вървят по земята. Опашката се повдигна преди единственото колело под носа, а Дъг със свито сърце си помисли, че е изпуснал контрола върху машината.

Движа се прекалено циклично! Ръката му внимателно изтегли командния лост и двете задни колела се върнаха обратно на земята, издавайки смразяващ кръвта тътен. В замяна на това предното се отлепи и носът се люшна нагоре. Люшкането се усили, разпространи се и в двете посоки, хората в кабината затаиха дъх и затвориха очи. После, подчинявайки се на неизвестни физически закони, хеликоптерът се разклати за последен път и се отлепи от земята. Иракският офицер, който бе извадил пистолета си и се прицелваше в тъмната грамада над главата му, отново бе принуден да побегне встрани, тъй като хеликоптерът опасно се люшна към него.

И това се оказа достатъчно. Офицерът изкрещя нещо, хукна към колата и направи знак на шофьора да потегля. Явно беше решил, че зад щурвала на съветския хеликоптер седи опасен луд.

Дъг отново тикна лоста напред, но този път по-нежно и по-внимателно. Машината покорно престана да се плъзга назад и се наклони наляво, а след това започна да набира височина, накланяйки се в обратна посока.

Дъг осъзна, че се бори с нея. Кракът му натисна педала на левия рудан, носът отново се извъртя напред. Ръцете му светкавично изтеглиха лоста и бутнаха плъзгача за оборотите в крайно горно положение.

Започнаха да набират височина, но едновременно с това отново се появи страничното плъзгане — този път в посока надясно. Допълнителната мощ на двигателите отиде главно за движението напред, а не за набиране на височина.

Дъг плавно върна лоста, внимателно коригирайки страничното плъзгане. Едновременно с това кракът му натисна левия педал на рудана и земята постепенно изчезна. Цифрите на уреда, който би трябвало да е висотомер, започнаха стремително да се въртят и не след дълго отчетоха височина от няколкостотин метра.

Скорост на полета! Къде по дяволите е скоростомерът?!

Надписите по таблото му бяха абсолютно непонятни, но очите не можеха да сбъркат стрелката на скоростомера, която отличи сред хаотично разположените уреди на арматурното табло. Постепенно се справи с най-важните от тях и това моментално се отрази на полета — машината започна да увеличава скоростта си, полетът й стана далеч по-стабилен.

Най-сетне достигнаха 50–60 възела и скоростта им продължаваше да нараства. Това беше напълно достатъчно и пътниците в хеликоптера започнаха да се чувстват като в нормален самолет. Леко преместване на лоста наляво, придружено от още по-леко докосване на левия педал, водеше до плавен ляв завой — обратните действия важаха за десния.

Дъг отново беше на позната територия — поне що се отнася до аеродинамиката.

Разбира се, ако не опитва рисковани операции като забавяне на скоростта или увисване на място…

Вече беше успял да открие компаса и в момента проверяваше дали действително се движат в югоизточна посока, към голата пустиня. До него изведнъж изникна пребледнялата физиономия на Уил.

— Защо останах с впечатлението, че знаеш да управляваш хеликоптер? — попита с висок шепот той, а очите му бяха станали огромни и кръгли от преживения ужас.

— Не съм казал такова нещо — отвърна с усмивка Дъг. — Никога не съм опитвал.

— Но ти каза, че…

Дъг вече се смееше на глас, но грохота в кабината поглъщаше абсолютно всички странични шумове.

— Казах, че ако успеем да стартираме двигателите на това чудо, то вероятно и ще полети… Но никога не съм казвал, че знам как да го управлявам!… Хо-хо-хо!

Внезапен порив на вятъра ги тласна вляво и Дъг бе принуден да компенсира с почти неуловимо движение на контролния лост.

— Та за какво говорехме? — попита миг по-късно той и на лицето му отново изплува широка усмивка.

Уил не можеше да си заповяда да откопчее пръсти от металната рамка на облегалката. През цялото време докато тялото му подскачаше като топка нагоре-надолу из товарния отсек, той си беше повтарял, че така излитат всички хеликоптери. Което, естествено, беше безкрайно далеч от истината.