Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Какво общо има Уенди? — учудено се запита Дъг, а на глас промърмори:

— Нещо не те разбирам…

Отговори му дълбока въздишка и скърцането на пружини. Тежкото тяло на Уил се беше извърнало към него.

— Аз я обичах, Дъг…

Думите се стовариха в краката на Дъг като товар тухли — една тежест, която твърде дълго бе лежала върху плещите на Уил.

— Случи ми се за пръв път, но май и за последен…

— Влюбил си се в Уенди?! — изгледа го с недоверие Дъг и това беше достатъчно. Последното късче от мозайката легна на мястото си.

Той никога не е подозирал , рече си Уил.

— И вие двамата бяхте гаджета?!

— Срещнахме се в тайландското градче У-Тапао, където тя работеше като медицинска сестра — поклати глава Уил. — А аз летях дотам поне един път на ден, превозвайки необходимите доставки за ескадрилата. Все си търсех повод да взема тази дестинация, за да мога да я видя. А когато й дойде реда на въртележката и се върна в Щатите, аз вече бях сигурен, че тя е единственият човек на света, с когото искам да бъда. Вероятно помниш, че започна работа във Военната болница „Мадиган“ във Форт Луис, която беше съвсем близо до Маккорд. Единственият ми проблем беше, че не знаех как да й го кажа, на теб също.

— Аз пък винаги съм си мислил, че си издейства прехвърляне в Маккорд, за да се събереш със старите колеги.

— Отчасти, да. Но основната причина беше Уенди.

— Господи, Уил! Нямах никаква представа… — Дясната ръка на Дъг направи някакви смутени движения. — Непрекъснато ви поднасях, че съм я отмъкнал от теб и това ми е било за пръв път, понеже обикновено ставаше обратното… Помниш, нали?

Уил кимна с глава.

— А сега ми заявяваш, че единственото момиче, което ти отмъкнах — момичето, с което ти ме запозна и за което аз се ожених, е било голямата любов на живота ти?!

Отговорът дойде след известно време — тих, но искрен.

— По тази причина се махнах веднага след сватбата. По тази причина не ти се обаждах през всичките тези години. Съжалявам, Дъг.

— Не ти, а аз трябва да съжалявам! — извика Дъг. — Господи Исусе!

— Знам…

— Всичките тези години!

— Знам…

Замълчаха. Дъг отново погледна циферблата на часовника си. Беше 4:00. Стартирането на двигателите може да почака още няколко секунди , реши той. От мозайката липсваше още едно парченце, но Уил дори не подозираше за неговото съществуване.

— Между вас нямаше да се получи, Уил — тихо промълви той.

— Сигурно — сви рамене приятелят му.

— Не е това, което си мислиш… Искам да кажа, че има нещо, което не знаеш. Уенди беше много болна, но на мен ми трябваха години, за да го разбера. Бях прекалено бавен.

— Какво искаш да кажеш с това „много болна“?

— Диагнозата й беше маниакална депресия с шизоидни тенденции — промълви с леко колебание Дъг. — Или нещо подобно… Имаше кризи поне веднъж месечно…

— Но не можеш да кажеш, че…

Ръката на Дъг се вдигна да го спре.

— Тя се самоуби, Уил. Направи го точно три години след като се оженихме.

Приятелят му смаяно замълча, точно както беше очаквал.

— Как? — попита най-сетне Уил, дълбоко разтърсен от наученото.

— Вече беше направила два неуспешни опита. При първия се беше надрусала яко, но аз я заварих навреме. Вторият беше в гаража, където се беше затворила при работещ двигател. На третия явно й беше дошло до гуша, защото взе всички необходими мерки да не се провали и използва пушка дванадесети калибър.

— Съжалявам, Дъг.

— Когато я открих… Всъщност, това е друга история, не по-малко мрачна и отвратителна…

Уил усети лек световъртеж. Вълнуваха го прекалено много и противоречиви чувства, за да може да ги систематизира. Затова взе единственото разумно решение — да ги изтика настрана.

— Колко е часът?

Дъг се наведе да включи главния прекъсвач и едва след това отговори:

— Четири и три минути. Време е да тръгваме.

Жироскопите и вентилаторите стабилизираха оборотите си. Дъг прещрака и другите два ключа пред себе си, надявайки се те да задействат горивнонагнетателните помпи. Миг по-късно до слуха му достигна лекото жужене на някакви помпи и той доволно кимна с глава. Провери дали роторното витло не е заключено, след което се зае да търси стартера. Не видя нищо, което да прилича на американската система и реши да рискува с един от мигащите бутони в центъра на таблото.

Десният двигател действително се завъртя, стрелката на оборотомера с арабски надписи бавно тръгна нагоре. Дъг изчисли на око достигането на 25 процента от работните обороти, после завъртя ключовете, които според надеждите му трябваше да осигурят достъпа на горивото.