Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Аз ще ги държа на мушка, а ти виж какво е положението с управлението — каза с висок шепот Уил.

Дъг седна на отделеното пилотско място и измъкна от джоба си кутийка кибрит. Оказа се, че всички табели и надписи на арматурното табло са на руски и арабски — точно както беше предположил Уил. Подреждането на ключовете и индикаторите също му беше непознато.

След кратък размисъл стигна до заключението, че някъде все пак трябва да има главен прекъсвач, който има предназначението да разпределя токовете, идващи от акумулаторите или съответното наземно стартиращо устройство. Включително и бушоните, от които зависеше осветлението в пилотската кабина. Вече беше установил присъствието на кабели, които се проточваха от двата хеликоптера по посока на малкия навес в съседство — в единия дори се беше спънал.

Драсна клечка кибрит, но светлината го заслепи и той не успя да види почти нищо. Опита повторно, като този път изчака клечката да се разгори, а очите му да свикнат с пламъчето.

Таблото се оказа отрупано с лостчета и ключове — подобни на тези, които присъстваха и на пулта на бордния инженер, който се намираше точно зад мястото на пилота. Но тук имаше и няколко ключа с метални предпазители срещу случайна употреба — един факт, който издаваше важното им значение.

Точно така трябва да изглежда и главният прекъсвач , рече си Дъг.

Втората клечка угасна, но той вече бе успял да запамети положението на ключа, който може би щеше да свърши работа.

Пръстите му го напипаха, поколебаха се само миг, после вдигнаха металния предпазител.

Таблото светна, забучаха вентилатори и жироскопи, над челното стъкло започнаха да мигат червени сигнални лампички.

— Пипнах те! — тържествуващо прошепна той.

Сега трябваше да открие системата за стартиране — най-вече последователността на нейното активиране.

Вниманието му беше привлечено от някаква осветена скала в левия ъгъл на арматурното табло. Всъщност, лампичката беше обща за две стрелки, показващи нивото на горивото в двата отделни резервоара.

И двете бяха заковани близо до нулата.

Очите му отново пробягаха по таблото, търсейки допълнителни указания.

Такива обаче нямаше. Това несъмнено бяха индикаторите за нивото на горивото, които сочеха безнадеждно празни резервоари.

Дъг изключи главния прекъсвач и напусна пилотското място. Обясни с две думи какво е открил, после скочи на земята и с разтуптяно сърце се насочи към втория хеликоптер. Вече познаваше разположението на уредите по таблото, плъзна се на пилотската седалка и без да губи време щракна главния прекъсвач. Без да поглежда към червените лампички на тавана и без да обръща вниманието на включените вентилатори и жироскопи, той напрегнато се наведе наляво, където бяха индикаторите за горивото.

Иглите се поколебаха в лявата част на съответните скали, после бавно започнаха да се изправят надясно. Всеки отхвърлен милиметър върху скалата означаваше десетки допълнителни литри гориво.

Тридесет секунди по-късно Дъг отново се изправи до Уил.

— Онзи е зареден! — възбудено прошепна той. — И двата резервоара са пълни догоре! Нямам представа колко литра побират те, но съм сигурен, че ще ни стигнат да прехвърлим границата!

Уил се засмя, после лицето му се разкриви в гримаса.

— Започваме да говорим като контрабандисти — промърмори той. — Разбира се, че ще „прехвърлим“ границата!

— Ние сме контрабандисти — напомни му Дъг и кимна по посока на войниците: — Какво ще правим с тях? Ще ги вземем с нас, или ще ги оставим тук?

От дъното на хеликоптера ги гледаха два чифта разширени от уплаха очи.

— По-добре да ги вземем с нас — рече след кратък размисъл Уил. — Пуснем ли ги, това ще означава врагът да получи лично описание на всеки един от нас, метод на бягство, вероятните ни планове… А ако ги вземем, ще спечелим известно време, тъй като ще се правят най-различни догадки.

— Едва ли ще ги затрудним кой знае колко, Уил — отбеляза угрижено колегата му.

— Така е, но нима трябва да ги улесняваме?

Прехвърлиха войниците един по един в съседния хеликоптер, Уил отново ги закопча за стоманените куки в пода, а Дъг зае мястото на пилота.

Миг по-късно предстартовите процедури започнаха. Ключовете щракаха един по един, същото правеха и контролните плъзгачи. Скоро стана ясно с кои от тях се стартират двата турбовитлови двигателя. Първата му работа беше да изключи главния прекъсвач, за да спести ток. През това време Уил зае място вдясно от единичната пилотска седалка — непосредствено под прозрачния пластмасов купол на челния кокпит. И двамата мълчаха.