Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Съветски МИ-24, Уил — обяви миг по-късно той. — Бойни хеликоптери, въоръжени с картечници и леки оръдия.

Уил беше нащрек, тъй като знаеше, че там където има скъпа бойна техника, обикновено има и охрана.

Шакир изгаси фаровете и отби на банкета, а двамата пилоти се заеха да обсъждат обстановката. Моторът остана да работи, частично сваленото странично стъкло позволяваше на изгорелите газове да проникват в кабината.

— Нищо не помръдва — обади се след известно време Уил. — Ти виждаш ли нещо различно?

— Разбира се — напълно спокойно отговори Дъг.

— Какво?! — стресна се Уил и очите му се втренчиха в тъмнината пред тях.

— Виждам нашето средство за бягство, приятелю — отвърна все така самоуверено Дъг.

Настъпи временна тишина. Уил отчаяно търсеше някакъв скрит смисъл в думите на Дъг.

Но такъв нямаше.

— Нашето средство за бягство?! Нали не мислиш сериозно, че… Че можем да излетим с някой от хеликоптерите насреща?

— Ако поне една от тези птички е заредена с достатъчно гориво и има читав акумулатор, значи господ е отговорил на молитвите ни! — отсече Дъг. Гласът му беше тих, но в него безпогрешно се долавяше вълнението.

— Дъг…

— Търсят ни навсякъде, нали така? Това означава, че или трябва да се заровим в земята за неопределено време, или рискуваме да попаднем в нов плен, но при много по-тежки условия… — Замълча, неспособен да опише на глас дори една от ужасните картини на преживяното в ареста. — … Или да излетим!

— Добре, разбрах — въоръжи се с търпение Уил. — Но не ми каза дали можеш да летиш на подобни машини.

— Ако стартирам двигателите, със сигурност ще мога — твърдо отговори Дъг.

— Но това са руски хеликоптери, за бога! — избухна Уил. — Всичките им указателни табелки са написани на арабски!

Дъг бавно поклати глава, после вдигна ръка, за да спре потока от възражения.

— Процедурите са стандартни — започна той. — Турбините се завъртат с помощта на стартера, подава се гориво и запалителна искра. Ръчно се регулират оборотите на витлото и готово. Всичко останало е като при другите хеликоптери. Не се безпокой, ще се справим.

Уил втренчено го гледаше, тихото боботене на мотора му се струваше оглушително като гръмотевичен тътен. Шакир местеше очи от единия на другия, нервността му растеше.

— Знам, че си луд за връзване, Дъг — промърмори най-сетне Уил, а в очите му имаше одобрение, примесено с ужас. — Но…

— Нима имаме избор? — моментално го натисна приятелят му. — Някакъв реален шанс? Нямаме, Уил, и ти прекрасно го знаеш!

— Така е — мрачно кимна Уил.

— Или ще излетим с някоя от тези птички, или е свършено с нас!

Тук се намеси Шакир, който очевидно не издържаше повече.

— Нима обсъждате пътуване до Саудитска Арабия с някоя от тези машини?! — разтревожено подвикна той.

— Май точно това правим — все още колебливо отвърна Уил.

— Няма ли да бъдем свалени от изтребителите?

— Не, защото Саддам няма право да разполага с изтребители. Той отдавна е предупреден, че всеки иракски изтребител във въздуха ще бъде незабавно свален. Но това не важи за хеликоптерите. Нашите със сигурност не стрелят срещу хеликоптери.

Дъг замълча за момент, после се извърна с лице към арабина:

— Охраняват ли се тези машини, Шакир?

Онзи само кимна.

— А дали ще обърнат внимание на микробус като нашия, който минава покрай тях в три часа сутринта?

— Съмнявам се. По този път има денонощен трафик.

Планът се очерта сравнително бързо. Шакир ще кара бавно по посока на селото, минавайки съвсем близо до хеликоптерите. Двеста-триста метра по-нататък — разбира се, ако около машините всичко е спокойно, Дъг и Уил ще скочат в движение от страничната плъзгаща се врата и тихо ще се прокраднат обратно, за да изненадат охраната (ако има такава).

Шакир трябва да продължи до дома си, да събуди жената и децата си и да ги натовари в микробуса — желателно без да привлича вниманието на съседите.

— Колко време ще ти отнеме това? — попита Уил.

— Трудно е да се каже — колебливо отвърна Шакир. — Ако жена ми нещо се забави…

— Колко е часът? — обади се Дъг. — В ареста ни взеха часовниците.

— Три и двадесет — отвърна Шакир след кратка справка с дигиталния си хронометър. После откачи верижката и го подаде на американеца. — Вземи го, аз имам друг у дома. Нека се разберем, че ще се върна точно в четири и десет. Това означава вие да стартирате двигателите в четири нула-нула. В случай че някой започне да стреля по вас, или пък аз се забавя — излитайте!