Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Още като ви видях в онзи зандан бях сигурен, че не сте на страната на врага! — прошепна възбудено той. — Благодаря ви, докторе! Нямам думи да изразя какво… какво… — Огромната буца в гърдите му попречи да изкаже това, което го беше вълнувало само допреди няколко часа.

Уил също слезе, сграбчи с две ръце десницата на Шакир и здраво я разтърси.

— Откъде по дяволите изскочихте, докторе? Как успяхте да ни откриете?

В очите му се появи внезапна влага. Никога през живота си не беше изпитвал такава радост при вида на позната физиономия. Едновременно с това изпита угризение на съвестта, тъй като поведението му спрямо Шакир по време на мисията трудно би могло да се нарече приятелско.

Опрял лявата си ръка в бицепса на Дъг, арабинът направи безплоден опит да измъкне дясната от мечешките лапи на Уестърман. Двамата американци бяха полудели от радост и явно не си даваха сметка, че бягството им едва беше започнало.

— Моля ви, чуйте ме! — каза с висок шепот той. — Намираме се в голяма опасност! Да тръгваме, а пък аз мога да ви обясня някои неща и в движение. Трябва да побързаме, разбирате ли? Вече със сигурност ни търсят!

Полковниците най-сетне се овладяха, пуснаха го и покорно се насочиха към кабината.

Шакир излезе от квартала без да включва фаровете и почти без да подава газ. Продължи по тесните улици на южните квартали, като се опитваше да не се отклонява много от предварително избраната посока на движение.

В продължение на следващите няколко километра си разменяха разпокъсани късчета информация. Шакир им разказа как е тръгнал да търси липсващите контейнери и е получил неочаквана подкрепа от генерал Хашамади, те на свой ред му описаха премеждията си до катастрофата и след нея — по време на трудния преход към границата. В един момент и тримата замълчаха, усетили ясно, че нещо им се изплъзва — нещо много важно.

— А какъв е сегашният план? — попита Уил. — И изобщо имаме ли план?

— Честно казано, не съм сигурен — поклати глава Шакир. — Предполагам, че трябва да ви преведа през границата.

— Много добре, значи и вие ще дойдете с нас — кимна Дъг.

— Не — отвърна арабинът и двамата американци изненадано се спогледаха. До този момент Шакир им беше спестил подробности по това, което би могло да се случи впоследствие. Всъщност не — по това, което непременно щеше да се случи. Генерал Хашамади беше прав като му каза: вземи семейството си и изчезвай! Но сега имаше по-важна задача — да прекара през границата двамата американци и последния контейнер. Можеше да им се довери, че при пръв удобен случай ще унищожат опасното му съдържание. А той щеше да се върне обратно за Салия и децата и… ако е рекъл Аллах, ще успее да ги изведе навреме… Надяваше се, че ще минат поне един-два дена преди да свържат името Шакир Абас с цялата среднощна операция, която вече беше на път да приключи.

Дано…

— След като ви прехвърля оттатък, аз ще се върна да прибера жена си и децата си — каза той, опитвайки се да придаде твърдост на гласа си.

— Къде живеете, докторе? Къде е семейството ви?

— Моля ви, наричайте ме Шакир — размаха ръце той и посочи към едно неясно сияние вдясно от микробуса, което беше далеч — почти на хоризонта. — На десетина километра оттук, в едно малко селце.

— В такъв случай не е ли по-добре да отидем и да ги приберем още сега? — вдигна вежди Уил. — Едва ли друг път ще бъде толкова близо.

— Моля? — изненадано заекна Шакир. — Страхувам се, че не разбрах добре.

— Обръщай надясно! — разпореди се с нетърпящ възражение тон Дъг. — Отиваме да приберем семейството ти, а след това всички заедно ще се пръждосаме оттук!

Шакир не беше мислил за подобен вариант. Очите му изненадано се плъзнаха по лицата на Уил и Дъг, които излъчваха непоколебима решителност. Това беше най-слабата част от плана му. Разбира се, че би било най-добре, ако прибере семейството си още сега, но това означаваше да изложи американците на нова смъртна заплаха.

— Благодаря ви — въздъхна най-сетне той. — Но това ще ни отнеме поне един час и опасността за вас ще стане огромна!

— Ще поемем този риск! — тръсна глава Уил.

Странно , помисли си Шакир. Абсолютно същите думи употребих и аз пред генерал Хашамади!

После усети тежката ръка на Уил върху дясното си рамо, в ушите му бръмна звучния глас на Дъг:

— Вътре сме накуп, приятелю… И накуп ще се измъкнем!

Югоизточно от Багдад

Понеделник, 11 март 1991 г., 12:45 ч. (21:45 по Гринуич)