Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Дъг… — започна Уил.

— Млък! — изрева внезапно появилият се Ахмед и очите му застрашително пробягаха по лицата на двамата пленници.

Уил се обърна с гръб към колегата си, очите му се спряха върху Шакир, веждите му изненадано помръднаха — сигурен знак, че го е познал.

Шакир побърза да запълни натежалата от напрежение пауза като заповяда на своите войници да заемат позиция зад Уил и Дъг, с ръце върху готовото оръжие. Съществуваше известна опасност някой от полковниците да каже нещо, в случай че паузата се проточи. Шакир ясно видя, че те приемат играта за чиста монета и започват да се питат каква е неговата роля в нея.

Но в никакъв случай не биваше да им дава възможност за погрешни заключения.

С преднамерена небрежност премина на нарочно развален английски, приемайки, че и други от присъстващите разбират този език.

— Вие две американски свини държите уста затворена! — излая той. — Изпълнявате точно мои заповеди, иначе аз заповядам разстрелят вас тук и сега! Ясно?

Гласът му беше тих, но натежал от презрение и гняв. С удовлетворение забеляза одобрителното кимане на Ахмед, който се появи иззад ъгъла с ботите на американците в ръце. Представлението се беше оказало не само навременно, но и съвсем точно.

— Вземайте ги и тръгвайте! — изръмжа все така гневно той и направи знак на коменданта да хвърли ботите на цимента пред двамата пленници. — Веднага!

После премина на арабски и заповяда на двамата редници да изведат пленниците.

— Заключете ги в микробуса и останете да ги пазите!

Само не правите опити да ми кажете нещо, докато минавате покрай мен! — помоли се мислено Шакир, докато тялото му се обръщаше с гръб към американците. Озовал се очи в очи с Ахмед, той взе от ръцете му ключа за белезниците, които, между другото, се оказаха съвсем обикновени.

— Времето ми е силно ограничено — простичко рече той. — Благодаря за гладкото предаване…

Ахмед беше шокиран. Досега никой от тайната полиция или Вътрешното министерство не му беше благодарил за нищо! Тези хора демонстрираха открито презрение към военните, занимаващи се със задържането и разпитите на заподозрените. Какъв е всъщност този доктор Дамержи?

Шакир видя изражението на лицето му и разбра, че е преиграл. Би трябвало да се държи далеч по-просто и грубо. Тайната полиция не би проявила приятелско отношение към никого, най-малкото пък някакъв си „доктор“, обявил се за неин представител.

Но, стореното — сторено. Нямаше начин да поправи грешката си, без да я задълбочи.

Обърна се към отворената врата и последва войниците си по посока на микробуса. През цялото време усещаше подозрителния поглед на Ахмед, забит в гърба му. Одобрително кимна на двамата войници, които натовариха затворниците в задната част на микробуса и се качиха при тях. После се насочи към шофьорското място и изведнъж усети как ръцете му треперят. Все пак успя да ги овладее достатъчно, за да завърти стартерния ключ.

Ахмед се беше изправил в рамката на вратата, фигурата му ясно се виждаше в огледалото за обратно виждане. Към него се присъединиха двама от надзирателите и започнаха оживен разговор.

Взех ли си пропуските и пълномощията?! — внезапно изтръпна той. — Какво ще стане, ако съм ги забравил?

Бръкна в джоба на ризата си и с облекчение напипа документите, носещи подписа на генерал Хашамади. Но комендантът на затвора несъмнено е запомнил името на човека, който ги беше подписал, а това име би трябвало да му прозвучи съмнително — особено след като очаква хора от Вътрешното министерство. От къде на къде един армейски генерал ще подписва документи, издадени от Вътрешното министерство?

Микробусът мина през отворения портал. Шакир се взря в огледалцето и с тревога установи, че Ахмед е излязъл на средата на асфалтираната алея и вика нещо по посока на униформените си подчинени. Около портала не се виждаха никакви коли и той се помоли на Аллаха положението отвъд бариерата да е същото.

Стига! — заповяда си той. — Държиш се като пълен параноик, без да имаш никакви основания за това.

После пред очите му изведнъж изплуваха контролните номера на микробуса. Беше забравил да ги свали! Камионетките, използвани от тайната полиция, обикновено нямаха номера. Възможно ли е Ахмед да не е обърнал внимание на този факт?

Вече съм на една пресечка разстояние от него!

Беше благодарен на Уил и Дъг, които мълчаха в тъмното товарно пространство зад гърба му. В момента нямаше никакво време за обяснения.