Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Направи десен завой и червените стопове на микробуса се скриха от погледа на Ахмед, който продължаваше да гледа след тях. Уверил се, че никой не ги следи, той свърна в първата пряка, направи още един ляв завой и пое на изток, избягвайки по-оживените улици. Изведнъж вдясно от тях проблеснаха фарове и той предпазливо натисна спирачките. На пътя му изскочиха джиповете, между които плавно се полюшваше вече познатата сива лимузина. Без да намалява скоростта си, малкият конвой прекоси кръстовището и пое в посоката, от която самите те току-що бяха дошли. Почти веднага след него от обратната страна на пресечката се появиха черна кола без регистрационни номера и камион със затворена метална каросерия. Шакир ги изчака да се отдалечат и предпазливо навлезе в кръстовището. Кратък поглед през дясното странично стъкло го увери, че червените стоп светлини на кавалкадата проблясват точно пред портала, през който току-що беше минал самият той.

Вероятно карат още някой нещастник, рече си той, а прозрението го озари няколко секунди по-късно.

Нищо подобно! При пристигането ми споменаха, че очакват някакъв трансфер. Значи просто съм се появил пръв! А сега ще стане страшно, тъй като ще разберат какво е станало.

Ледената хватка на страха беше толкова внезапна, че кракът му механично натисна до дъно педала на газта и микробусът се понесе с опасно поклащане по тесните обиколни улички на предварително избрания маршрут.

До изоставения военен склад в околностите на града, където възнамеряваше да остави войниците, имаше поне десетина километра. Дотогава той не можеше да демонстрира никаква паника, не можеше и да разговаря с Уестърман и Харис.

Непрекъснато поглеждаше в огледалцето, очаквайки всеки миг отзад да се появяват фаровете на преследвачите. Пет секунди със сигурност щяха да бъдат достатъчни на Ахмед, за да разбере, че е бил измамен. Просто защото не би могъл да сбърка истинските представители на тайната полиция.

В далечината зад тях изведнъж се появиха светлини, сърцето му пропусна един такт. Но минута по-късно неизвестната кола свърна в някоя от пресечките и изчезна.

Може би е по-добре да отбия някъде, да изключа светлините и да чакам , рече си той. После поклати глава. Не, трябваше да се придържа към предварително начертания план… Багдад е голям град, а разстоянието между тях и затвора непрекъснато се увеличаваше.

Най-накрая в светлината на фаровете се очерта високия портал на изоставения склад. Шакир натисна спирачките и изключи светлините, но остави мотора да работи. Дойде време за последен инструктаж на двамата редници. Преди да започне, той придърпа калашника на коленете си — просто за да им покаже, че оръжието му е подръка.

— Слизате тук — започна на арабски той. — Намирате си добро прикритие в близост до този вход и го охранявате до изгрев-слънце. След това можете да се приберете в казармата, но тъй като там ще ви очакват едва вдругиден, можете да използвате времето дотогава както ви е удобно. При никакви обстоятелства не трябва да говорите за това, което видяхте тази нощ. То изобщо не се е случвало. Ако държите на кожата си, ще трябва да изпълните точно моите заповеди. А с тези двамата ще се оправя сам.

Приключил с кратката реч, той скочи на земята, заобиколи микробуса и отвори задната врата. Войниците слязоха и с ококорени очи проследиха как Шакир демонстративно щрака белезниците на пленниците около металната пръчка на облегалката. После затръшна вратата и я заключи отвън, а двамата бойци побързаха да заемат позиция оттатък портала и му махнаха за сбогом, безкрайно доволни от двата дни отпуск след една толкова лесна за изпълнение нощна мисия.

По-рано през деня Шакир си беше направил труда да открие и резервен изход от просторния парцел, върху който се помещаваше склада. Подкара натам, но някъде към средата на големия колкото футболно игрище терен угаси фаровете и зави не към сградата, а към телената мрежа, в която зееше огромна дупка.

Спря едва след като се отдалечи на около три километра от склада. Пак изгаси светлините, но този път спря и мотора. Когато отвори задната врата, на лицето му грееше широка и някак глупава усмивка, която Дъг и Уил ясно видяха на сиянието на далечните светлини на града.

— Можем ли вече да говорим? — попита Дъг.

— Да, но тихо — кимна Шакир. — Наоколо има жилищни сгради.

Дъг свали незаключените си белезници, помогна на Уил да стори същото и скочи на земята. В следващия миг ръцете му се увиха около раменете на Шакир.