Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Възхищението, което искаше да вижда…

— Какъв късмет, докторе — каза със звучния си бас той. — Вероятно искате да ми разкажете за напредъка в работата по нашата нова бомба?

— Съвсем не… — започна Шакир, но беше принуден да спре поради внезапно изтънелия си глас. Побърза да прочисти гърлото си и добави: — Нека не бъде тази вечер, господин президент… С ваше позволение… След два дни ще бъда готов с официалната презентация…

— По план трябваше да се видим след четири дни — отбеляза Саддам. — Вие и всички останали, които работят по програмата. Да не би нещо да не е наред?

— Не, сър — поклати глава Шакир. — Това съвещание ще се проведе по план. Но аз бих искал да ми отделите няколко минути преди него, ако е възможно, разбира се…

Явно загубил интерес, Саддам кимна с глава и започна да се обръща. После се сети за нещо и отново се обърна.

Шакир се беше срещал с диктатора на няколко пъти и винаги беше изпитвал силна нервност. Не можеше да се отърве от представата, че този човек всеки момент може да извади пистолета си и да му пръсне черепа — ей така, заради купона.

Заковал се на място, Саддам бавно фокусира поглед върху лицето му. Шакир изпита чувството, че сънува ужасен кошмар и всичките му лоши предчувствия ще се сбъднат. Гледаше диктатора без да помръдне, сърцето му почти спря от ужас.

Накрая Саддам се раздвижи, сложи ръка на рамото му и промърмори:

— Изглеждате много уморен, докторе. Всички сме уморени, но още утре сутринта ще вземем трайно надмощие. Само почакайте и ще видите какво ще стане!

В следващата секунда вече го нямаше — изчезнал по посока на затъмнената сграда, плътно заобиколен от охраната.

— Какъв късмет, докторе! — прошепна с възхищение младият лейтенант. — Колко добре стана, че успях да ви настигна!

Погрешен израз, Али — възрази на ум Шакир. — Много погрешен израз!

— И аз се радвам — каза на глас той. — Но вече е крайно време да тръгвам. Скоро пак ще си поговорим…

Лейтенантът вдигна ръка за сбогом и побърза да се върне обратно в голямата постройка на казармата. Шакир направи знак на войниците да заемат свободна стойка, след това махна по посока на микробуса. Запали мотора и направи голямо усилие да напусне паркинга с нормална скорост. Заели местата до него, двамата войници все още бяха ококорени от неочакваната среща. Беше съвсем очевидно, че дори да бяха имали някакви съмнения в мисията на непознатия цивилен зад волана, те напълно се бяха изпарили.

Този човек се познаваше със самия Саддам!

Западните предградия на Багдад

Неделя, 10 март 1991 г., 23:00 ч. (20:00 по Гринуич)

Ахмед огледа малката канцелария на импровизирания затвор, от устата му излетя въздишка. Сградата беше общинска, но благодарение на упоритата им работа бе успяла да се превърне в напълно задоволителен център за разпити и задържане. Много труд хвърлиха за инсталирането на магнетофоните и озвучителната система — поръчани специално от САЩ още преди войната. Иронията на този факт винаги го караше да се усмихва.

Един куриер от щаба на армията чакаше във външните помещения на сградата. Ахмед даде знак да го доведат, но не и преди един от хората му да прибере в хладилника пластмасовия леген, с който за пореден път бе успял да изкара ангелите на врага. Поддържането на приятелски отношения с един от военните патолози се оказа гениален ход. От него можеше да получи всякакви човешки части за поддържане на ужаса у затворниците — с цвят и размери по поръчка, след което да ги замрази и да ги има на свое разположение при нужда. Това беше ужасно, разбира се, но вършеше добра работа в подкрепа на въображаемите инквизиции.

Ахмед си даваше сметка, че само след още няколко часа и двамата американци ще бъдат парализирани от ужас — дори и да прекратят качествените магнетофонни записи с писъци и включени резачки, обогатени с кръвожадните викове на хората му и добре съставена подборка от други звуци.

Ахмед прие куриера и се разписа в журнала за приемане на секретни материали от генералния щаб, която се намираше на противоположния край на града. После разкъса плика, изчете няколкото реда на посланието, лицето му се сбърчи от отвращение.

— Асид — подвикна той към един от надзирателите, които се мотаеха наблизо. — Заповядват ни да предадем американците на някакъв пратеник от Министерството на вътрешните работи, който ще се появи около полунощ. Това означава, че пак ще останем без работа.