Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Онези коли се приближават, трябва бързо да изчезваме оттук!

— Той ще се върне всеки момент! — изкрещя в отговор  Уил, но Шакир продължаваше да се бави, приведен над багажника на микробуса.

Изгубил търпение, Уил скочи от хеликоптера и хукна към него.

— Побързай, трябва да тръгваме! — извика той.

Шакир не отговори, очите му останаха заковани в дъното на багажника.

— Заклещил се е — промърмори задъхано той. — Проклетият контейнер се е заклещил в нишата за резервната гума!

— Ще го измъкнем с щангата! — извика Уил и посегна към стоманената пръчка със закривен край.

— Не! — извика Шакир и с един скок му препречи пътя. — Пълен е със смъртоносни вируси!

Уил отстъпи крачка назад и насочи слисан поглед към сребристия контейнер. До този момент беше живял с мисълта, че всичките вируси са унищожени в пустинята. Внезапният сблъсък с първопричината за всичките им премеждия му дойде много.

Дъг дръпна страничното стъкло и долепи уста до малкия отвор.

— За бога, Уил! Идвайте веднага!

Гласът му едва се чуваше на фона на усилващия се грохот. Уил вдигна глава, обърканият му поглед долови приближаващите се от север светлини, които ставаха все по-отчетливи.

— Сега или никога, Шакир! — изрева той. — Времето ни изтича!

Обединявайки усилията си, двамата хванаха цилиндъра в двата противоположни края и силно го дръпнаха. Той обаче изобщо не помръдна и Уил се наведе ниско над него. Откри причината веднага, въпреки почти пълното отсъствие на светлина. Част от дъното на нишата беше изгнило и продънено и контейнерът се беше заклещил в дупката. Не можеше да се извади просто защото бе попаднал в нещо като „китайски капан“ — назъбеният край на прогнилата ламарина действаше като контра на евентуалното движение нагоре…

— Идвайте веднага, по дяволите! — разнесе се зад гърба им яростният вик на Дъг, но никой от двамата не се обърна да го погледне. Грохотът на турбините стана толкова оглушителен, че в него потъна дори острото свистене на витлата.

Уил сграбчи щангата и я натика в дупката, готов да извие ламарината в обратна посока. Шакир най-сетне го разбра и хвана контейнера с две ръце. До слуха им вече долиташе боботенето на мощен мотор, камионът не беше на повече от няколкостотин метра. Уил механично отчете новото повишение в оборотите на турбините — Дъг ги беше задържал на ръба на излитането.

— Уил, какво правите, да ви вземат мътните?!

Високият мъж не му обърна внимание и продължи да работи. Даваше си ясна сметка, че това е единственият му шанс — изплъзне ли се лостът, нямаше да има време за втори опит.

— Готово!

Ламарината най-сетне поддаде и Шакир рязко дръпна. Металният цилиндър остана в ръцете му.

Уил заряза щангата в дупката и хукна подир арабина към открехнатата врата на хеликоптера. Влетяха във вътрешността на кабината почти едновременно, инерцията ги принуди да се претърколят през глава. Уил се надигна да дръпне вратата зад гърба си, от устата му излетя дрезгав вик:

— Сега, Дъг!_ Вдигай!_

В същия момент пред тях изръмжаха няколко автомобилни мотора. Шофьорите явно се стреснаха от гледката и грохота на хеликоптера, който се готвеше да излети само на няколко метра встрани от пътя.

Камионите бяха два, следваше ги автомобил с формата на джип. Тежките машини продължиха по пътя, но по-малката кола с двойно предаване изведнъж закова на място. Очевидно пътниците в нея бяха забелязали черния микробус с отворени врати и си задаваха въпроса защо подобно превозно средство е паркирано редом с личния хеликоптер на генерал Хасун.

Колата спря на седем-осем метра пред Дъг, блокирайки пътя му за излитане.

А да се опита вертикално набиране нагоре си беше чисто самоубийство, дори ако преследвачите им решат да не стрелят. Ситуацията се усложняваше и от твърде близката позиция на втория хеликоптер. Имаше опасност да се блъснат в него дори и при най-малката грешка.

Дъг светкавично прецени единствената възможност за измъкване — рязък старт напред, набира някаква скорост в рамките на десетина метра, после издърпва нагоре и се надява, че тежкия хеликоптер ще се вдигне във въздуха точно толкова, колкото е необходимо да „прескочи“ блиндираната кола. Но съвсем не беше ясно дали действително ще я прескочат, или ще я премажат и повлекат със себе си.

В момента в който хвана лостовете, от обратната страна на джипа изскочи някакъв офицер, заобиколи го тичешком и размаха ръце, заповядвайки на невидимия пилот да изключи моторите.