Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Има и още нещо — подхвърли диспечерът и проследи с пръст посоката на движение на бавния хеликоптер, което беше обект на вниманието му повече от час. По всичко личеше, че и тази машина се е насочила към зоната на Коалиционните сили, а изтребителят летеше право към нея.

Тридесет и четири годишният командир на ескадрила, който управляваше иракския МИГ-21, провери положението си — позиция шест-нула-нула, после отново насочи вниманието си към целта. Бавният хеликоптер летеше с малко над сто възела в час, докато той самият го приближаваше с четиристотин. Ако разполагаше дори само с една ракета „въздух-въздух“, задачата би била детска игра, но заповедта за изкарването от подземния бункер беше дошла толкова внезапно, че успяха да заредят само бордовите му оръдия.

Разбира се, този МИГ изобщо не би трябвало да лети. Той беше един от малкото изтребители на иракска територия, които имаха твърде много технически проблеми, за да бъдат прехвърлени в Иран още в първите дни на въздушните удари. Друг, далеч по-сериозен проблем представляваха американските изтребители, които със сигурност щяха да се появят всеки момент. Иракският пилот разполагаше с не повече от минута-две, за да надупчи крадения хеликоптер с оръдията си, да се обърне обратно и с пълна газ да се насочи към най-близката писта, или пък да катапултира преди да го улучи някоя американска ракета.

Радарът му оживя, върху екрана се появиха индикациите, от които най-много се страхуваше: някой бе включил уредите за засичане на бойни цели и всеки момент щеше да го прихване.

На хоризонта се появи гъста пелена черен дим, най-вероятно от кувейтските петролни кладенци, запалени преди оттеглянето на иракската армия. Дъг неспокойно обърна глава по посока на товарния отсек, където драмата продължаваше. Войникът си беше взел бележка от първото премеждие и бе избрал максимално безопасна позиция — в дъното на кабината, опрял гръб в стената и натикал крака под металните странични седалки. Дулото на пушката продължаваше да е насочено в контейнера, от устата му излитаха заплашителни викове, които Шакир превеждаше с нарастваща тревога.

— Според мен този наистина ще натисне спусъка! — извика към Уил той. — Трябва да се приземим!

Уил бе насочил мерника на автомата в челото на войника и се питаше дали един точен изстрел може да предизвика спазматично натискане на спусъка.

Не, рискът е твърде голям , поклати глава той.

Обърна се да сподели опасенията си с Дъг, но в същия миг нещо огромно и шумно пресече пътя на хеликоптера и светкавично се стрелна над главите им. Дъг инстинктивно тикна лоста напред, носът рязко се наклони и машината силно се разклати от въздушната струя, оставена от неизвестния обект. Ефектът беше като на кола, която връхлита в еднометрова дупка със сто километра в час. Всичко във вътрешността на хеликоптера подскочи рязко нагоре, след което с огромна сила се стовари обратно.

Уил усети как главата му удря тавана, а ръцете му изпускат оръжието. После хеликоптерът рязко се надигна срещу него, използвайки за съюзник и земното притегляне. Автоматът изтрака върху металния под и се плъзна към отворената врата. Там се закачи за ръба, поклати се за миг, след което неохотно пое към тънещата в мрак пустиня.

Семейството на Шакир беше закопчано с коланите и това обуслови далеч по-доброто му състояние след въздушния катаклизъм. Но самият Шакир също удари тавана, след което се стовари с цялата си тежест в скута на жена си.

Войникът бе успял да застопори краката си броени секунди преди пропадането. Но тялото му изведнъж бе изстреляно към позиция, която краката му нямаше как да последват. Вследствие на огромния натиск глезените му се счупиха като сухи съчки, тялото му се плъзна към другаря му и отворената врата. Дясната му ръка изпусна пушката, но лявата продължаваше да е вкопчена в контейнера.

Светкавично преценил какво става, Шакир се стрелна напред, заковал очи в протегнатата ръка на войника. В този момент хеликоптерът се люшна вдясно, носът продължаваше да сочи надолу. За една малка, но критична частица от секундата, войникът насочи вниманието си към болката в глезените, пропускайки да отбележи, че тялото му се плъзга към бездната, зееща отвъд отворената врата.

Ръката на Шакир се стрелна към контейнера, но не улучи. Той прибра колене под тялото си и направи опит да се плъзне напред. В същия момент краката на войника изчезнаха в тъмната дупка, свободната му ръка се вкопчи в ръба с отчаяна сила. Блестящият цилиндър отново се оказа на сантиметри от Шакир, но за съжаление тези сантиметри бяха непреодолими.