Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

В опит да анализира бързо влошаващата се ситуация, съзнанието на Шакир превключи на други, неподозирано бързи обороти. Ако направи скок по посока на контейнера, вероятно щеше да полети в бездната заедно с него. Което означаваше, че няма да постигне абсолютно нищо. Но ако не скочи, контейнерът щеше да падне и сам… Заобленият жлеб на плъзгащата се врата беше хлъзгав, пръстите на войника бавно го изпускаха. Ураганната въздушна струя бе вдигнала бедрата му в почти хоризонтално положение.

Избор нямаше.

Шакир подви левия си крак и се оттласна по посока на предния десен ъгъл на товарния отсек. Пръстите му се вкопчиха в ръката на войника в момента, в който тялото му изчезваше отвъд ръба. Бяха се забили в бицепса, малко над лакътя. Войникът нададе вик на изненада, но тялото му не прекрати движението си. Пръстите на Шакир бавно, но неотстъпно изпускаха отделните части на ръката му, преминаха през лакътя и стигнаха до китката. В крайна сметка в тях не остана нищо друго, освен малкия, лъскав контейнер.

Но сега и тялото му се понесе към вратата с непреодолима сила. Някъде отдалеч до ушите му достигна ужасеният писък на Салия.

Машината все още беше силно наклонена надясно, въпреки че вече излизаше от правия носов ъгъл. Дъг бавно изтегляше лоста за хоризонтиране, опитвайки се да зърне силуетът на изтребителя, който беше причинил цялата бъркотия.

Краката на Шакир прехвърлиха ръба и увиснаха навън. Дясната му ръка стискаше контейнера, лявата се беше вкопчила в улея на вратата, а тялото му балансираше над тристаметровата пропаст, готово да политне към нея и при най-малкото поклащане.

Уил се беше възстановил достатъчно, за да застане на колене и да се вкопчи с лявата си ръка в една от спасителните ръкохватки на стената. Дясната протегна максимално напред, опитвайки се достигне рамото на Шакир и поне мъничко да го стабилизира. Но арабинът почти не помръдна, а с едно внезапно и бързо движение му прехвърли контейнера.

В следващата секунда се вкопчи с две ръце в улея, пръстите му се забиха във вътрешния ръб и бяха моментално разкъсани от острия метал.

— Дъг! — изкрещя без да обръща глава Уил. Имаше един малък шанс и той се надяваше единствено на реакцията на приятеля си.

— Какво? — обърна се Дъг.

— Хвърлям контейнера напред, в твоята посока!

С внимателно, но добре премерено движение, дясната му ръка подхвърли сребристия цилиндър към предната част на кабината. За миг той сякаш увисна във въздуха, после уцели входния отвор и изтропа на пода. Претърколи се няколко пъти към мястото на стрелеца, после бавно спря.

Уил се хвана за дръжката вдясно от себе си, премести тялото си по посока на вратата и отново изкрещя:

— Наклон наляво! Веднага почни наклон наляво!

В краткото време преди реакцията на Дъг краката на Шакир се плъзнаха отвъд жлеба, а плъзгащата се врата се отвори докрай. Уил видя как тялото му се олюля от въздушната струя и увисна изцяло на върха на пръстите му, вкопчени с отчаяна сила в режещия ръб на улея. Протегна се максимално напред и успя да сграбчи лявата му ръка, малко под лакътя.

Тежестта беше огромна. Уил беше в сравнително добро физическо състояние, но удържаше Шакир с една ръка, предимно със силата на китката и пръстите си. И дума не можеше да става, че ще го изтегли навътре. Освен това усети, че хватката на Шакир бавно отслабва. Видя как китките му се обагрят в алено и разбра, че кръвта прави металния ръб още по-хлъзгав.

Първа се откачи лявата ръка на Шакир, а Уил използва цялата си сила, за да я продължава да я държи. Но пръстите му бавно се изплъзваха и скоро се увиха единствено върху китката — която за съжаление също започна да му се изплъзва.

Вдигнал глава Шакир правеше отчаяни опити да се надигне с помощта на дясната си ръка, но не успяваше. Уил ясно виждаше как пръстите му се плъзгат по заобления праг. Увисването му с цяла тежест на ръката на американеца беше въпрос на секунди.

Дърпай, мътните да те вземат! — изруга се Уил и направи последно неимоверно усилие. В същия миг Дъг извърна глава, направи светкавична оценка на ситуацията и рязко наведе хеликоптера наляво.

Тялото на Шакир катапултира обратно във вътрешността на кабината, блъсна Уил и го отхвърли по посока на товарния отсек.

— Завържи се! — изрева пилотът и Шакир светкавично се стрелна към свободната седалка до Салия. Ръцете му сръчно го овързаха в предпазните колани, ужасената му съпруга мълчаливо отвори прегръдката си, а очите й бяха огромни и кръгли от ужас.