Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

Но след тази катастрофа тук несъмнено щяха да цъфнат всички началства от проклетите ВВС, което означаваше, че самият той ще се превърне в нещо като рибка в аквариум.

Въздъхна, след това вдигна пръст да привлече вниманието на Уестърман.

— И още нещо, сър… Току-що ни съобщиха, че преди около петнадесет минути е стартирал полетът на ДС-10 на авиокомпания „Балеър“, който ще изпреварва графика с около двадесет и две минути.

За момент Уил замълча, заковал очи в лицето на майора, а останалите от екипа на ЦУП — старши сержант и сержант механик — с недоумение се питаха за какъв ДС-10 става въпрос. Това беше естествено, тъй като за полета на „Балеър“ беше информиран единствено майор Ронсън.

— Старшина Тейлър и сержант… извинете как ви беше името? — промърмори най-сетне той и се обърна да погледне подчинените си. — Ричардс? Да… Моля за извинение… Но хората тук се сменят прекалено често…

Двамата униформени мълчаливо се подравниха с майор Джери Ронсън.

— Ето какво ще направим — започна Уил. — Освен, че разполагам с ограничено време, аз съм новак в тази база. Вие сте хората, които знаете кои конци трябва да дърпаме. И така, имаме двама ранени пилоти, двама мъртви членове на екипажа и един в тежък емоционален шок. По всяка вероятност командирът ще се окаже със счупен врат, за втория пилот не мога да кажа нищо определено. Трябва час по-скоро да ги прехвърлим в добре оборудвана болница — задача, в която искам да вложите цялата си творческа енергия, независимо дали ще има пясъчна буря, или не. Аз от своя страна трябва да се концентрирам изцяло върху своевременното стартиране на мисията.

Мъжете тържествено кимнаха с глави, а Уестърман продължи:

— И тъй, задача номер едно: в рамките на следващите петнадесет минути трябва да разчистим пистата от останките на катастрофиралата машина, като използваме булдозери. Ще се опитаме да не я смачкаме окончателно, но трябва да я махнем оттам на всяка цена! Ако се окаже, че има палети с неизгорял товар, ще ги свалим. Ще се справите ли с тази задача, старши сержант Тейлър?

Чул името си, старшината стреснато се размърда, после поклати глава:

— Ами… имам два проблема, сър. Първо, ВВК и уставът на ВВС не разрешават преместването на останките без употребата на кран. Започнем ли да ги изтласкваме, вероятността да причиним по-големи щети става далеч по-голяма. Да не говорим за задължителните процедури, които трябва да…

— Нямаме време за тях, старшина — прекъсна го Уил. — Отговорността за евентуалните щети е изцяло моя, но на този етап от мисията не бих се колебал да изтласкам от пистата и един напълно здрав самолет! Пистата просто трябва да бъде свободна, разбирате ли?

— Тъй вярно, сър.

— Готов съм да давам обяснения дори и пред военния съд — успокоително добави Уил. — Какъв е другият проблем?

— Саудитският полковник, който е началник на базата, сър. Той без съмнение ще нареди да се спазват инструкциите и ще затвори базата. Всъщност, вече го е направил… Технически погледнато, летището вече не приема. Вероятно ще се наложи да разговаряте лично с него.

Уил замълча за момент, без да отделя очи от лицето на старшината.

— Уредете го — кимна най-сетне той. — Но преди да се появи, ще трябва да ме запознаете с всички евентуални капани.

— Сър! — стреснато го погледна старшината. — Нима искате да го привикаме тук?! Всеки саудитски офицер ще го приеме като смъртна обида и…

— В такъв случай го поканете, помолете, излъжете или подкупете! — нетърпеливо отсече Уестърман. — Но аз не разполагам с време, за да му правя посещения, ясно ли е? Разполагаме ли с някакви булдозери?

— Да, сър. Има няколко при момчетата от пехотната рота.

— Обадете им се и ги поискайте. Не чакайте никакви разрешения!

— Полковник Ал Рашир ще побеснее, сър!

— Нека побеснява. Точка втора: трябват ми една цистерна с керосин и един повдигач — заредени догоре и готови да се насочат към полет две-петдесет и пет в секундата, в който той докосне пистата. Искам човек, който да посрещне екипажа и да го доведе тук. Целият, без никакви изключения. Не искам някой да остане на борда, да спори и разпитва, защото това означава забавяне. В момента в който хората напуснат машината, започвате да разтоварвате. Не ме интересува къде ще оставите палетите, искам трюма да е празен. Не пропускайте и саковете с личните им вещи, които трябва да натоварите на някой от джиповете и да докарате тук. Ще имам нужда от единия пилот и всички останали, които по принцип трябва да са под мое командване. А полковника, който и да е той, ще изритам навън…