Джон Нэнс - Ударът на Скорпиона

— Повторете, две-пет-пет…

— Питам кой е насреща! — извика извън себе си полковникът. — Искам име и звание!

В отговора се долови нескрито презрение.

— Говори майор Уокър от дежурната апаратна на Фара.

Дъг извърна глава към партньора си на лявата седалка, намигна му и натисна бутона на предавателя:

— А вие, майор Уокър, разговаряте с полковник Харис — три звезди, нали се досещате… И този полковник пита кой, по дяволите, сте вие, за да си позволявате да издавате заповеди, без да сте в състояние да ги потвърдите по съответния ред!? За мен вие сте случаен иракчанин, който е задигнал отнякъде полева радиостанция и сега ми се прави на умник!

Насреща му отвърнаха с мълчание и Дъг ясно си представи оцъклените погледи на дежурните оператори в щаба, насочени към ошашавения майор. Очакваше, че някой с по-висок чин ще се включи в разговора, за да заглади гафа.

И това се случи още в следващата секунда.

— Две-пет-пет — обади се непознат глас. — Извинете за объркването. Вече разполагаме с подходящите кодове и сме готови да излъчим идентификацията, сър.

Този път всичко беше точно и кодовете съвпаднаха. Командирът протегна ръка и набра координатите за височина и ширина на клавиатурата на малкия компютър FSAS, вграден в централната конзола на управлението, който пилотите наричаха „Обърнатия образ“. След още три цифри огромната машина започна плавен десен завой и пое в югоизточна посока. Дъг отново включи предавателя:

— Окей, Фар, заповедта е изпълнена. Но какво трябва да правим, когато стигнем там? Нали си давате сметка, че в района бушува силна пясъчна буря? Бяхме изчислили времето си така, че да кацнем в Дахран, да натоварим и да излетим, преди да ни е връхлетяла.

— Да, сър, точно така — долетя отговорът. Пак нов глас, още по-почтителен и предпазлив от предишния. — Но промяната в курса ви е наложителна заради спешна въздушна евакуация.

— Как така? — учуди се полковникът. — Давате ни само височина и ширина, откъде да знаем дали ще ни стигне горивото? Имаме ли валидни алтернативи? Някой проверил ли е метеорологичните условия в района, в който ни изпращате?

— Разполагате ли с поне тринадесет тона гориво, сър?

Дъг включи за миг вътрешната връзка, получи нужната информация от бордния инженер и отново мина на линията на Фар.

— Да, дори с четиринадесет.

— Много добре, две петдесет и пет — отвърна гласът. — Официално потвърждавам заповедта за промяна в маршрута, за покриването на който са ви нужни минимум тринадесет тона гориво. Условията за полет в указаната дестинация са добри, ще имате напълно достатъчна видимост. Те ще се задържат без промяна минимум един час след вероятното време за кацането ви. Лично направих проверките. Добра и напълно валидна алтернатива за вас остава Дахран. Когато навлезете в радио обхвата на новата цел, фиксирайте „синя“ честота, кодовото й име е „Моряк Зулу“. Ако не успеете да установите връзка в рамките на пет минути, свържете се с нас за нова честота. Ако пак няма връзка, изчаквате двадесет и пет минути — повтарям двадесет и пет минути — след което променяте курса и се насочвате към Дахран.

Дъг отново поклати глава и натисна бутона за вътрешна връзка.

— Момчета, нали шибаната война уж беше свършила? — даде израз на недоумението си той. — Шантава работа!

Тилдън механично поклащаше глава, явно облекчен от факта, че полковникът се беше заел да задава въпросите, които никой капитан не би посмял да зададе.

Дъг се извърна да погледне единия от бордните инженери, седнал на сгъваемото столче в задната част на кабината.

— Миналата есен евакуирахме по спешност една счупена ръка и една навехната китка, които трябваше да бъдат прехвърлени за лечение чак в Германия — промърмори той. — Сега вероятно става въпрос за болки в корема или тежък махмурлук…

— Може би е акне в терминална фаза — веднага се включи бордният инженер.

Дъг отново включи радиостанцията.

— До Фара, говори две-пет-пет… Споменахте, че ще изпълняваме въздушна евакуация… На земята чакат ли ни медицински екипи?

— О, не, сър.

— В такъв случай не можем да говорим за законна въздушна евакуация. Защо не командировате някой от базираните в Дахран С-130? Те разполагат с подготвени за подобна дейност екипажи, имат и медицински персонал.

Ставаше въпрос за карго модификацията на модела С-130, който има четири турбовитлови мотора и е по-малкият брат на транспортния гигант С-141, произведен от корпорацията „Локхийд“, който обаче вършеше отлична работа при по-къси курсове.