Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Донован го погледна стреснато, сякаш очакваше ново нападение. После очите му бавно се преместиха върху лицето на Симбал.

— Тя е красива и чувствена… — прошепна той. — Превъплъщаваше всичко, за което мечтаех у Лесли… Ти поне ще ме разбереш, Тони… Би трябвало да не съм човек, за да не захапя въдицата!

— Кога стана троен агент? — попита Джейк. Донован се обърна към него, от шапката му капеше вода.

— Сравнително неотдавна…

— Кога? — настойчиво повтори Джейк.

— О, Господи! — простена Донован.

— По-добре изплюй камъчето, Роджър — посъветва го Симбал. — Макс заповяда да те ликвидирам в момента, в който те видя, не вярвам Джейк да има нещо против… Но, колкото и странно да ти прозвучи, в момента ние двамата сме единствените ти приятели…

Донован свали широкополата шапка от главата си и я захвърли в храстите.

— Защо нося това, по дяволите?!

Един от бойците на Симбал вдигна шапката и я нахлупи на главата си. Не изглеждаше по-смешен от Донован.

— След убийството — промърмори тихо Донован.

— След кое убийство?

— На Беридиън…

— Мамка ти! — ревна Джейк, усетил как пред очите му се спуска червената пелена на гнева. — Би трябвало да те очистя на място! Цялата гадна история е била организирана от теб и Воркута!

Донован мълчаливо кимна.

— Роджър — обади се тихо Симбал. — Макс каза, че заповедта за ликвидирането ти е одобрена лично от президента…

— Казал го е, защото няма начин да провериш дали наистина е така.

— Какво имаш предвид?

— Нещата са дълбоко лични. Президентът иска да се стигне до някакъв изход, независимо от изпълнителите.

— Не се ли изкушава да те остави в тройната игра? — попита Симбал.

— Това би бил най-логичният изход — кимна Донован. — Но Макс се погрижи да му пусне мухата за съмнителната ми лоялност… Ето защо нещата опират до Макс и мен. Битката ще приключи само със смъртта на единия от нас. Макс знае, че няма да му е лесно, и е готов да прибегне до крайни мерки. Нормално. Същото важи и за мен. Тукашният декор е изключително подходящ. Кой би се захванал да разследва убийство сред пущинаците на Шан? — на устните му се появи подигравателна усмивка. — Истината никога няма да излезе наяве. А ако вие двамата ми видите сметката, ще се окажете свързани с него завинаги… Ще ви държи в ръцете си, докато сте живи… — въздъхна, непонятно спокойствие изпъна чертите на лицето му: — Е, все още ли искате да ме ликвидирате?

— Какво ще кажеш? — попита Симбал, обръщайки се към Джейк. — Лъже ли, или казва истината?

— Безпокои ме нещо друго — поклати глава Джейк. — Онова, което е споделил с теб Тренъди… Че Бенет и Кърън са измъкнали от компютрите на АН имена на агенти, пароли и явки…

— Тук може би аз ще ти помогна — обади се Донован. — Понякога полуистината е най-добрата лъжа… Тези копелета са отмъкнали и всички директиви на президента, предназначени за новосформирания Корпус за борба с тероризма.

Какво ми убягва, запита се Джейк. Наркотрафик, „Кам Сан“, кражба на антитерористични директиви… Разполагаме отделни късчета информация, но не мога да направя връзката.

Лицето му остана безизразно.

Симбал също имаше храна за сериозен размисъл. В главата му отново прозвучаха думите на Йе Бегача: Бенет е духът, който ще отвори бутилката… Как? Чрез антитерористичните директиви? Тези оръжия са достатъчно мощни, за да унищожат света… Противопехотните ракети Т-93? Как ще стане това? Имаше чувството, че е плъх, попаднал в капан.

— Не зная — промърмори на глас той. — Не виждам каква полза би имал Макс, ако ме излъже по този въпрос…

— Вероятно не е в течение — рече Донован. — Знаеш, че си пада бюрократ… В момента положително мисли единствено как да се отърве от мен и нищо друго не го интересува.

— Залогът е прекалено голям, за да повярваме на думата на някой от тези мръсници — обади се Джейк.

— Добре — въздъхна Донован. — Виждам, че ще ми трябват още аргументи… Помниш ли, че Хенри Ундерман поддържаше връзка с един дълбоко законспириран агент на име Аполо?

— Да — отвърна Джейк. Не смееше да погледне Симбал, за да не се издаде.

— Даниела знае за него, знае и самоличността му.

— Тя ли ти го каза? — попита Джейк, прикривайки с мъка възбудата си.

— Да.

— Кой е той?

— Нямаш никаква полза да узнаеш името му…

— Казвай го! — изръмжа Джейк. — И без повече приказки!

— Михаил Карелин.

Пресвети Боже, въздъхна Джейк. Карелин е труп!

— Кога го е разкрила?