Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Свързахме се, преди да тръгна насам — отвърна Донован. — Беше получила информацията броени минути преди това.

— Какво мислиш, Джейк? — обади се Симбал.

Дали Донован казва истината, питаше се Джейк. Или следва собствената си максима да ни подхвърля полуистини?

— Ако ми повярваш, Тони… — преглътна Донован. — Ако ми повярваш, това ще означава да се обърнеш срещу Макс Тренъди. Аз обаче се съмнявам, че си готов на подобна стъпка…

— Искам да се добера до Даниела Воркута — промълви Джейк, отговаряйки на въпроса на Симбал. — И това може да стане само чрез Донован…

Освен ако Аполо не я докопа пръв, добави наум той.

— Струва ли си рискът?

— Бих заложил ада и рая едновременно, ако имам шанс да се докопам до директора на Първо главно управление на КГБ — тръсна глава Джейк.

А Симбал мислеше за Макс Тренъди. За това, което беше сторил на Моника и Кубинеца, на него самия… Всичко беше част от играта, така пише в наръчника на Макс. Но дали и в момента не се разиграва някаква тактика? Кой иска да се възползва от него? Макс или Роджър?

— Добре — въздъхна най-сетне той. Решението беше взето. Извика двама от бойците си и им посочи Донован.

— Ще бъдеш под стража, докато всичко приключи, Роджър — обяви той. — Съветвам те да не вършиш глупости… Не ни карай да съжаляваме, че те оставихме жив…

Дъждът отново се усили. Прозрачната водна стена връхлетя откъм южните склонове на планината, тежките капки забарабаниха по зелените листа.

От мястото си сред храсталаците Джейк и Тони Симбал виждаха ясно огромните каменни вани, в които се вареше маковото семе. Въздухът тежеше от упойващата миризма. Бойците от екипа им не се виждаха никъде, маскирани отлично сред буйната растителност.

— Ще имаме известни шансове само ако успеем да пипнем генерал Куо — прошепна Симбал.

— Шансове за какво?

— Да се измъкнем живи — отвърна Симбал и протегна изтръпналия си крак. — Не зная на каква вълна си ти, приятелю, но на мен никак не ми се умира…

— Какво те кара да мислиш, че на мен ми се умира?

— Не знам — сви рамене Симбал.

— Бъди спокоен.

Симбал премести калашника в скута си и за трети път провери затвора му. Тук подобна проверка е задължителна, тъй като въздухът е изключително влажен, а планинците не обичат да почистват оръжието си.

— Исусе! — ухили се той. — Какво толкова има да му мисля, по дяволите?

— Какво предлагаш? — попита след известна пауза Джейк.

— Проникваме само ние двамата. Междувременно пращаме бойците да вдигнат шум в другия край на периметъра, симулирайки нападение. Това ще ни донесе две неща. Първо: ще накара генерал Куо да се покаже на открито и ние ще имаме шанс да го пипнем. Второ: хората му ще имат с какво да запълват времето си, докато ние търсим Бенет и Кърън.

— И Чен Ю — добави Джейк.

— Добре де, и Чен Ю…

Джейк отправи поглед към постройката и дълго мълча.

— Мисля, че имаш право да знаеш каква е ситуацията — промълви най-сетне той. — Учените в „Кам Сан“ са създали портативен ядрен заряд, който може да се изстрелва от обикновени минохвъргачки. Но ръководителите на проекта считат откритието за безполезно, тъй като радиацията след взрива без съмнение ще убие не само жертвата, но и войника, който изстрелва заряда…

— Исусе! — възкликна Симбал. — Значи това е причината, поради която „Дикуи“ купува и складира противопехотните ракетни минохвъргачки Т-93! Със зарядите на „Кам Сан“ те действително могат да унищожат света!

— Какво?! — стреснато го погледна Джейк. Ето го липсващото късче от мозайката! — Откъде знаеш това? — Изобщо не е ставало въпрос за контрабанда на наркотици. Чен Ю е имал далеч по-опасни планове. Очите му дълбаеха лицето на Симбал.

— От един човек на име Йе Бегача — отвърна Симбал. — Преди да умре, беше шеф на нюйоркския клон на „Дикуи“…

— Преди да умре ли? Какво е станало?

— Имал е нещастието да се натъкне на Едуард Мартин Бенет — отвърна Симбал и накратко му разказа за инцидента в хотел „Трилиант“.

— Това е стратегията на Чен Ю! — простена Джейк. — Членовете на „Дикуи“ ще бъдат снабдени с Т-93 и портативния ядрен заряд, създаден в „Кам Сан“! А с помощта на откраднатата от Бенет и Кърън информация един-единствен боец на „Дикуи“ ще бъде в състояние да унищожи половината от всеки голям американски град, а другата половина да вземе за заложници!

— Господи, Боже мой! — възкликна Симбал. — Запознат със секретните директиви на Корпуса за борба с тероризма, всеки бандит ще може да избира маршрута си и да бъде практически неуловим.