Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Това зависи единствено от теб — отвърна на глас той.

Симбал помълча, после вдигна глава:

— Ама и тебе си те бива! Какво мислиш да докажеш?

Джейк не отмести поглед от фабриката за опиум. Сега най-важното беше да улови ритъма на активността около нея.

— Не ми харесва отношението ти — продължи ядно Симбал и смачка стръкче папрат между пръстите си. — С подобно отношение твърде скоро можеш да се превърнеш в труп… — Главата му кимна по посока на Блис: — Надявам се, че си се погрижил за половинката си, тъй като ще й трябва доста кураж, след като прескочиш в отвъдното…

— Винаги ли говориш толкова много?

— Само когато имам нещо предвид.

— Е, добре, вече го каза — въздъхна Джейк. — Стана ли ти по-леко?

— Не дрънкам заради себе си, приятел — отвърна Симбал. — А заради теб.

Джейк замълча. За пет минути преброи над четиридесет въоръжеше мъже в района на фабриката. Лошо…

— Трябва да намерим начин не само да проникнем вътре, но и да се измъкнем — промълви след известно време той.

— За това, второто, ще ни трябват два хубави чамови сандъка! — изръмжа Симбал. — Това е единственият начин да се измъкнем от тази крепост! Разбира се, ако все още настояваш да изпълним номера си в тандем… Иначе ще ни трябват поне чифт от онези портативни ядрени заряди…

— Остави тези фантазии за филмовите сценаристи — въздъхна Джейк. — Тук не можем да разчитаме на никаква помощ.

До ушите им достигнаха приглушени викове. Скочиха на крака и се оттеглиха към временния си лагер, издигнат сред най-гъстите храсталаци на джунглата.

Под дърветата стоеше висок мъж с маскировъчно яке. Отдолу носеше фланелена риза, анцуг от шушлякова материя „Найки“ и кожени маратонки „Еди Бауър“. На главата му имаше шапка с широка периферия — като онези, които употребява Харисън Форд в приключенските филми.

Блис беше насочила дулото на автомата си в гърдите му.

— Пипнах го да се спотайва в храстите — поясни тя, доловила шума от стъпките им.

— Господи Исусе! — смаяно промърмори Симбал. — Какво, по дяволите, търсиш тук, Роджър?! — Нямаше смисъл да му казва, че отдавна го чакат.

Роджър Донован протегна ръка и отмести дулото на автомата.

— Реших да си взема малко отпуска — тръгна към тях той. — Здрасти, Джейк, отдавна не сме се виждали… — очите му отново се върнаха върху лицето на Симбал: — Дал си доста подробна информация на Кубинеца… Но едва ли си очаквал, че ще си вдигна задника от директорския стол, нали?

— Ти не си оперативен агент, Роджър — отвърна Симбал.

— Нима съм сбъркал нещо в облеклото? — загрижено се намръщи онзи.

— Ами! — засмя се Симбал. — Страхотен си, направо за кино!

— Това няма значение — тръсна глава Донован. — Нали вече съм тук? Следователно трябва да ме информирате за последните операции на „Дикуи“. — Забеляза погледите, които си размениха двамата мъже, и добави: — Сигурно съм пропуснал доста, особено след като заварвам тук и Джейк… Какви са твоите интереси тук, приятелю?

— По-добре кажи защо ти припари толкова във Вашингтон — отвърна Джейк.

— Какво искаш да кажеш?

— Ето това! — намеси се Симбал и тикна в ръцете му купчината уличаващи документи.

Донован бавно започна да ги прелиства.

— Какво означава това? — попита след известно време той.

— Надгробният ти епитаф — отвърна Джейк и мислено се помоли на Бога Симбал да не се изпусне за Аполо.

Донован сведе поглед към образа на Даниела Воркута на снимката в ръката си.

— Не си прилича твърде… — промърмори той.

— Вероятно вече знаеш къде допусна грешка, нали? — мрачно го изгледа Симбал. — Не трябваше да окачаш проклетия Сьора в кабинета си, Роджър… Ако си го беше държал у дома, никой в нищо нямаше да те заподозре… Но Макс го е видял и веднага е разбрал, че става въпрос за оригинала. Защото го е виждал и преди, Роджър… На някакъв аукцион в Париж, където го е купила Даниела Воркута, лейтенант от КГБ…

— Ясно — кимна с глава Донован.

— Ясно, а? — извика извън себе си Симбал. — Само това ли имаш да кажеш?

— Ти си Химера — процеди Джейк. — Дълбоко законспирираният агент на Даниела Воркута… — Тялото му видимо потръпна: — Ти ме накара да убия Хенри! Моят настойник и най-близък приятел!… Ти!…

Изгубил дар слово от ярост, Джейк скочи към Донован, който уплашено вдигна ръце. Симбал успя да се мушне между тях миг преди пръстите на Джейк да се впият в гърлото на другия.

— Стига! — изкрещя той. — Това няма да ни доведе до нищо!