Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Не съм — призна Симбал. Така е по-лесно. Все още не знаеше как ще реагира при следващата си среща с Роджър Донован. — Тук съм, за да докопам крайния продукт на двама шпиони-вудуисти: Питър Кърън и Едуард Мартин Бенет. Този продукт се нарича предателство. От известно време насам работят за „Дикуи“ и идват тук, за да се срещнат с Нага.

— А ние сме тук, за да открием Нага — каза Джейк. — Под негово ръководство е в ход една операция, чиято крайна цел е моето физическо ликвидиране, както и разрухата на всичко, което е съградил баща ми…

— Но Чен Ю… — погледна го Блис и пристъпи към него.

— Кой е Чен Ю? — намеси се Симбал.

— Нага.

— Главатарят на „Дикуи“? — изгледа ги с недоверие Симбал. — Знаете неговата самоличност?

— Да — отвърна с внезапно одрезгавял глас Джейк. Имаше чувството, че е крещял в продължение на часове. — Бил е добър познат на баща ми, на семейството ми… — Избърса лице с опакото на дланта си и продължи: — Всичко опира до „Кам Сан“, голямата тайна на баща ми. „Кам Сан“ е проект за атомна централа, която се строи в провинция Гуандон. Към него е включена и инсталация за обезсоляване на морска вода за Хонконг по революционно нова технология. Но в проекта се съдържа и друга, далеч по-секретна част… Става въпрос за откритие, което би променило съдбата на света. Така твърдеше баща ми. Едва сега разбирам, че този процес вече е в ход и светът наистина се променя…

Звънтящата тишина се нарушаваше единствено от почукването на дъждовните капки върху покрива на задимената колиба. В нея имаше нещо тревожно, нещо, което пробуждаше страх…

Даниела Воркута притисна до гърдите си зайчето с мека златиста козина. Кафявите му очички я гледаха с неподправено възхищение.

— Той е страхотен — промърмори Михаил Карелин и се обърна да си върви.

— Откъде знаеш, че е той? — капризно издаде устни Даниела. — Аз мисля, че е тя…

— Добре — въздъхна Карелин. — Нек бъде тя … Купуваш ли я?

— Не зная… Мартина е много капризна по отношение на играчките.

— Внучката на чичо ти Вадим навършва седем, нали така? — пожела да се осведоми той. — Как може да бъде капризна?

Даниела остави зайчето в кошницата при неговите побратими и се отдалечи. Придвижването им не беше лесно, тъй като се намираха в „Детский мир“ — най-големия в света универсален магазин за деца. Тук тълпата беше по-голяма дори от мавзолея на Ленин — безспорно най-голямата туристическа атракция на Съветския съюз.

— Тук е дяволски задушно, Данушка — оплака се Карелин. — Нека побързаме, не ми се иска цяла сутрин да се мотаем… — Свободното му време беше предназначено само за нея, тъй като жена му беше заминала при майка си в Ленинград.

— Видя ли подходящ подарък за Мартина, веднага ще го разбера — успокои го тя.

— На мен зайчето ми хареса…

— Защото така ти е най-лесно — игриво се усмихна тя и го хвана подръка.

— Не, наистина ми хареса! Просто бях сигурен, че виждам как му мърдат мустачките…

Тя се засмя, очите й внимателно оглеждаха околните щандове. Повървяха така още известно време, после тя тръсна глава и се обърна.

— Да знаеш, че си прав…

Върнаха се на щанда с плюшените играчки и тя отново взе зайчето.

— Откъде си сигурна, че племенницата ти ще го хареса? — полюбопитства Карелин.

Даниела гледаше играчката в лицето. Не можеше да му каже, че това зайче е предназначено за още нероденото й дете; че го е довела тук за нещо, което това дете след време ще обича, а тя самата ще си спомня за този кратък миг на щастие… Забравила за ярост, гняв и съжаления…

— Вземи го — подкани я той. — Наистина е чудесно.

Даниела извади служебната си карта и получи светкавично обслужване. Докато щандистката увиваше зайчето в хартия за подаръци, тя извади от чантичката си дебел плик и безмълвно го подаде на Карелин.

Той й хвърли един внимателен поглед и повдигна капачето.

— Пресвети Боже!

Пръстите му сръчно прехвърлиха снимките, стомахът му се сви. Имаше чувството, че вижда не себе си и Даниела в интимни пози, а двама напълно непознати. Когато прехвърли и последната от снимките, притеснението му вече беше съвсем видимо.

— Къде се негативите?

— Изгорих ги — отвърна Даниела и извади пари да плати зайчето.

— Как успя да го постигнеш?

— Не ме питай.

— Искам да зная, Данушка!

Говори точно като Малюта, отбеляза в себе си Даниела.

— Защо просто не ми се довериш? — попита на глас тя.

— Но как се добра до тези снимки? Отмъкна ли ги?