Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Така изглежда — промърмори Джейк.

— Какво искаш да кажеш?

Джейк пристъпи навътре. До вратата влагата беше прекалено голяма. С безпокойство установи, че въоръжените мъже бяха наклякали около колибата, без да обръщат внимание на дъжда. Отлично разбираше какво му се внушава в момента — че друг държи ситуацията под контрол. Автоматите „Калашников“ бяха прекалено много.

— Хенри беше от ветераните — промълви той. — Вербуван лично от Антъни Беридиън… Човекът, който създаде Агенцията с благословията на президента Джон Кенеди…

— Поправи ме, ако греша, но нали и Роджър е вербуван от Беридиън? — попита Симбал.

— В друго време и на друго място — въздъхна Джейк.

— Старата гвардия винаги ненавижда новаците, а?

— И това е вярно — призна Джейк. — Отношенията между Хенри и Роджър едва ли можеха да се нарекат дружески…

— А на чия страна беше ти?

— Аз бях далеч — поклати глава Джейк. — Никога не съм се интересувал от служебни интриги. Бях оперативен агент и нищо повече. Но все пак…

— Какво?

— Хенри ме привлече на работа. Появи се в Хонконг и ме прибра направо от улицата. Бях нещо като момче за всичко на триадите, изпълнявах какви ли не поръчения… Голяма част от тях едва ли бих нарекъл достойни… — Напрегна очи и потърси лицето на Симбал сред пушека: — Бях казал, че Хенри Ундерман ми спаси живота…

— Сигурно ти е било тъжно да го убиеш…

— Беше трудно — призна Джейк. И наистина тъжно, добави в себе си той. Трябва да внимавам, този човек може би не е това, за което го мисля…

Същите мисли минаваха и през главата на Симбал.

— В централата са ти признателни — рече той. — Особено Роджър…

— Предполагам, че е така — предпазливо отвърна Джейк. — Особено Донован.

— Не го харесваш.

— Не харесвам това, което представлява…

Симбал стоеше абсолютно неподвижно. В ушите му ехтеше тежкото дишане на стареца, който вече беше на светлинни години от тях.

— Означава ли това, че харесваш единствено старите методи?

— Не съвсем — отвърна Джейк. — Помня, че „промяна“ беше една от ключовите думи в речника на стареца. Беридиън беше дълбоко убеден, че организация като Агенцията задължително трябва да бъде гъвкава. Според него най-големият недостатък на КГБ е именно липсата на промени. „Инвалидно мислене“ — така наричаше той нежеланието за промяна…

— Не ми харесва отношението на Донован. Старецът се грижеше за хората си. На моменти беше безскрупулен и бих казал — дори жесток. Но сърцето му биеше с мисълта за оперативните агенти… Някога е служил при „Лудия“ Бил Донован и знаеше какво е… Докато Роджър Донован и представа си няма за това, което става по време на акция.

— Но в замяна на това е умен — отбеляза Симбал.

— Да, бих казал далеч по-умен, отколкото мислим…

— Може би си прав — промърмори Симбал, поколеба се за миг, после извади снопче хартия и го подаде на Джейк:

— Я хвърли едно око…

Джейк започна да преглежда бележките, които Симбал беше получил от Макс Тренъди.

— Какво е това? — пожела да узнае Блис.

— Улики — отвърна Джейк. — Улики, от които е видно, че някой систематично предава секретна информация на КГБ. Информация за дейността на Агенцията…

— Значи Аполо наистина съществува — поклати глава тя.

— Така излиза — въздъхна Джейк.

— Аполо? — попита озадачено Симбал.

— Наследството на Хенри Ундерман — поясни Джейк.

— Дълбоко законспириран агент в Кремъл. Сега е на мое разположение…

Симбал извади една снимка и му я подаде.

— Това вървеше заедно с уликите.

— Даниела Воркута — кимна Джейк. — Заснета е с шпионска камера.

— Точно така — въздъхна Симбал. — Като бяхме студенти, Роджър много си падаше по една мадама, Лесли… Сякаш е близначка на Даниела Воркута.

— Значи така е бил вербуван? Чрез Даниела Воркута?

— Да — кимна Симбал. — Чрез нея и една картина на Сьора в Париж… — В очите му се появи особено изражение. — Но ако Аполо действително е бил агент на Ундерман, той несъмнено е знаел, че Ундерман не може да бъде Химера…

— Напълно вярно — кимна Джейк.

— От което следва, че тези улики са подхвърлени от друг източник…

— Точно така.

Значи Макс ме е лъгал, каза си Тони Симбал. Но дали трябва да се доверя на този човек? Бивш служител в Агенцията… Може би иска да си отмъсти за отстраняването? Макс Тренъди ме нарече рицар на честта… Май и Мейрък ще се окаже сродна душа…

— Но ти не си тук заради Донован — прекъсна хода на мислите му Джейк.