Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

В съзнанието на Джейк изплува споменът за първата му среща с Хенри Ундерман. Беше пристигнал в Хонконг специално заради него. Я ми кажи защо си тук, на този къс скала и работиш в полза на триадите , беше го попитал той. Защото съм наполовина китаец , отвърна младият Джейк. А ако беше чист китаец? — попита Ундерман. Тогава щях да направя така, че триадите да работят за мен! Ундерман се усмихна на този отговор, после попита: Ще проявиш ли интерес, ако се опитам да ти помогна в това отношение? Джейк отвърна утвърдително. Американецът помълча, после тихо добави: Може би по този начин ще разберем какво е станало с баща ти… Ундерман го беше проучил добре, знаеше какво е най-съкровеното му желание…

Джейк тръсна глава и с усилие се върна в действителността.

— Трябва да си плати за смъртта на Хенри! — просъска той.

— И да изпере гузната ти съвест, нали? — сопнато попита Симбал.

Джейк позволи да го отблъснат и усети присъствието на Блис зад гърба си.

— Той е прав, Джейк — прошепна тя.

— Разбира се, че съм прав — изръмжа Симбал и се обърна към началника си: — Вече си разкрит, Роджър… Сега ще ти кажа какво ще направим с теб… Ще запазиш директорския пост в Агенцията, но вече ще работиш за нас!

— Добре си го намислил — изсумтя Донован. — Но те изпревариха…

— Тъй ли? — изгледа го Симбал. — Кой?

— Президентът на Съединените щати — отвърна Донован.

— Какво?!

Донован престана да му обръща внимание и се извърна към Джейк:

— Не аз бях този, който те изправи срещу Ундерман. Не беше и Даниела, макар и до днес да е убедена в противното. Беше президентът…

— Не ти вярвам — поклати глава Джейк.

— На твое място и аз бих имал същото отношение — призна с въздишка Донован. — Но ако се замислиш, ще видиш, че това е най-добрият начин да циментирам връзката си с Даниела…

— Хенри е бил изкупителна жертва, така ли? — погледна го с изненада и гняв Джейк. — А аз съм получил ролята на троянския кон?!

— Така е, Джейк… Кой би могъл да изиграе тази роля по-добре от теб? Даниела те мрази и се страхува от теб… Намесата ти в операцията моментално изтрива подозренията й, независимо какви са били те…

— Нещо не пасва, Роджър — обади се след кратък размисъл Симбал. — Защо Макс иска да те види мъртъв, ако наистина си троен агент и работиш за президента?

— Значи Тренъди ви е доставил уликите — въздъхна Донован. — Би трябвало да отчета този факт… Ти винаги си бил неговият любимец, Тони… Страшно се разсърди, когато те измъкнах от ръцете му, още ме засипва с писмени обвинения за нелоялна конкуренция…

— Хайде стига, Роджър — изгледа го скептично Симбал. — Добре знаеш, че това няма нищо общо!

— Има — поклати глава Донован. — Макс иска стола ми, цял живот е мечтал за властта, която би му дала Агенцията. Но ти сигурно знаеш това не по-зле от мен… Особено сега, след като най-сетне е успял да влезе под кожата на президента…

— Какво се опитваш да ни пробуташ? — ядоса се Джейк. — Директор на Агенцията не може да стане външен човек и ти прекрасно го знаеш! Просто нещата там не стават по този начин!

— Личи си колко дълго си извън играта, Джейк — погледна го някак тъжно Донован. — Преди години нещата наистина не ставаха така. Просто защото Беридиън не би го позволил. Но него отдавна го няма и нещата претърпяха промяна…

— Президентът имаше нужда от външен човек, на когото да възложи разследването на убийството на Беридиън. Този човек трябваше да има авторитет и съответния висок ранг. Изборът му паднал върху Макс Тренъди. И от този момент нататък Макс го обработва в една-единствена посока — да ме уволни и да назначи него за директор на Агенцията. Основният му аргумент е връзката ми с руснаците, която поставя лоялността ми под съмнение.

— Макс знае ли за Лесли? — изведнъж попита Симбал.

— Изглежда знае всичко за мен, да го вземат мътните! — въздъхна с нескрита горчивина Донован. — Абсолютно всичко! Знае, че в Париж съм се влюбил в агентка на КГБ, която поразително прилича на младежката ми любов… Достатъчно, нали? Прави една проста аритметика и сметката излиза…

— Иде ми да се разплача от умиление, като те слушам — изръмжа Симбал. — Сега остава да кажеш, че не си знаел какво вършиш в Париж…

— Исках я — простичко отвърна Донован. — А тя знаеше как да дърпа конците.

— Нямал си избор, така ли? — изгледа го Симбал. — Това ли искаш да ни внушиш?

Донован мълчеше и го гледаше.

— О, я стига вече! — обади се Джейк.