Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Виждам, че си получил каквото искаш…

— Познавам те по-добре от президента — въздъхна Тренъди. — Освен това поех цялата отговорност…

Далеч под тях грейнаха светлините на малък площад. Групи голи до кръста младежи играеха „чинлон“ — широко разпространена в Бирма игра с топка от преплетени листа на захарната тръстика. Ударите бяха много специални, нанасяни само с ходилото и колената…

— Макс, докъде ще ни отведе всичко това, по дяволите?

— Мисля, че твоят шеф — Роджър Донован, работи за другата страна…

Долу на площада играта продължаваше. Момчето с топката излезе от кръга, очертан в средата на прашната земя. Кръгът имаше диаметър шест и половина метра. Излезе ли от него, играчът губи точки. Същото става и когато позволи на топката да докосне земята.

Симбал безмълвно наблюдаваше играта. В душата му се промъкна жалост към сбъркалото момче. Беше на път да спечели, но грешката го извади от надпреварата. После изведнъж съзна, че изпитва жалост към самия себе си.

— Забелязах, че не каза очакваното „ти си луд“ — подхвърли със спокоен тон Тренъди.

— И какво от това?

Ядосано от грешката си, момчето позволи на топката да се изплъзне от крака му и да тупне на земята. Зрителите започнаха да го освиркват. Сега вече шансовете му бяха нула.

— Какво те кара да подозираш Роджър?

— Казано накратко, всичко започва и свършва с една картина — въздъхна Тренъди. — Но иначе нещата са доста комплицирани.

— Не те разбирам.

— Помниш ли картината, която Донован окачи на стената в кабинета си веднага след като стана директор?

— Разбира се. Сьора — кимна Симбал и си спомни разговора с Роджър по повод на тази творба. — Но тя е копие.

— Кой го казва?

— Донован.

— Значи е лъжец — тръсна глава Тренъди. — Картината е оригинал.

— Надявам се, че не го подозираш, само защото подобна картина не е по джоба на един държавен служител — изгледа го продължително Симбал. — Донован е доста заможен човек…

— Не, разбира се — махна с ръка Тренъди. — Тук парите нямат нищо общо. Работата е там, че аз съм виждал тази картина… Преди много години, в Париж. Бях луд по импресионизма, обикалях всички галерии, изложби и аукциони. Аукционите, Господи! Готов съм да продам душата си, за да участвам още веднъж в някой от тях!

Това е единственото ми прегрешение към службата. Бягах от офиса, дори когато бях претрупан с работа, само и само да не изпусна поредното наддаване… Така се натъкнах на Сьора. Продадоха я на една красива жена с блестящи сиви очи и медноруса коса. Имам редица причини да я помня добре. Исках този Сьора, но нямах възможностите на твоя приятел Донован. Не произхождам от богата фамилия, не съм учил в прочути колежи… — В усмивката му се долови следа от тъга. — Родил съм се от другата страна на оградата… Гледах с копнеж дъщерите на бостънските брамини и се питах какво ги прави по-различни от мен и моя старец… Естествено, като работиш в юридическа кантора на Хълма, ти не се прибираш у дома с черно от сажди лице и обезобразени от мазолите ръце…

Когато завърших колежа, вече имах свои любими художници. Сьора заемаше челно място сред тях… Примирих се, че не мога да имам онази картина от търга и се утеших с нейната нова собственица…

— Блондинката?

— Да. Лицето й ми се стори познато и академичния интерес отстъпи място на нещо друго… По онова време се занимавах с проучване на страничните обстоятелства, довели до провала на една доста широкомащабна операция. Подозирахме намесата на руснаците, по-специално на КГБ… И там, сред купищата документи, се натъкнах на това лице… Оказа се, че картината на Сьора е купена от Даниела Воркута, лейтенант от КГБ.

Над осветения площад се блъскаха рояци нощни пеперуди. Хлапетата отдавна би трябвало да прегракнат от викове, но енергията им изглеждаше неизчерпаема. Симбал насочи поглед към играчите и установи, че момчето отпреди малко беше набрало нови точки и водеше в класацията. Изведнъж му се прииска да е на негово място — млад, силен, изпълнен със спортна злоба…

— Това ли е всичко, което имаш срещу Роджър? — попита след проточилата се пауза той. — Че притежава картина на Сьора, закупена преди години от лейтенант в КГБ?

— Роджър Донован беше в Париж по същото време — въздъхна Тренъди. — Направих съответните проучвания и установих, че Даниела Воркута е била командирована със задачата за вербовка. Официално се водеше като помощник на културния аташе и имаше достъп до доста кръгове на висшето общество в Париж…