Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Клекнал до стареца, Джейк наблюдаваше работата му. Беше донесъл две бутилки „Джони Уокър“ и четири стека американски цигари, които лежаха между краката на майстора.

Разговорът поддържаше предимно домакинът, а Джейк се задоволяваше да кима с глава и да подхвърля по някой въпрос. Очите му не се откъсваха от сръчните жилави ръце, които разбиваха лака и равномерно го напластяваха върху конските косми. От контакта си с въздуха сместа бързо почерняваше.

Небето над главите им имаше цвят на котешко око, синевината му бързо отстъпваше пред настъплението на тежки, буреносни облаци. Това може би се дължеше на гъстата растителност наоколо, а може би и на жълтеникавия прах, който вятърът разнасяше по всички краища на високото плато.

След известно време Джейк се изправи и обърна гръб на пазарчето, където се предлагаха традиционните копринени шалчета и везни за теглене на опиум. Блис го чакаше под сянката на близкото дърво.

— Знае — каза й Джейк. — Чувал е за Чен Ю, макар че тук го познават под друго име. Наричат го Нага. Страшно мелодраматично… Голямата змия от азиатската митология.

— Джейк…

— Чичо Томи знае къде да го открие — продължи Джейк. Бирманците имат американски лични имена и обикновено са известни само с тях. — Не сме далеч, само на около…

— Джейк — повтори Блис, хвана ръката му и го придърпа зад дървото, далеч от любопитните очи на местните селяни. — Какво ти става? След онази нощ на борда на джонката ти говориш само за Чен Ю… Не спиш, почти не се храниш. А погледът ти направо ме плаши!

— Няма нищо.

— Нищо, така ли? Да не стане като в къщата на Макена?

— Че какво толкова е станало там?

— Никога не си бил толкова груб, Джейк… Да не кажа садистичен…

— Не изпитвах удоволствие от това, което вършех.

— Сигурно — въздъхна Блис. — Но може би трябваше да опиташ нещо друго…

— Изключено. Нали ти казах, че Као Белоокия е бил обучаван от истински майстор?

— Ако наистина е било така, той щеше да умре и пак да не признае нищо.

Джейк замълча. С крайчеца на окото си виждаше двете жени, които стояха пред стария занаятчия и със страхопочитание наблюдаваха действията му. Лицата им бяха намазани с някаква бледожълта помада.

— Какво искаш да кажеш? — попита най-накрая той.

— Нищо — сви рамене Блис. Не можеше да се отърве от чувството, че през цялото време на пътешествието им Джейк търси начин да се скарат. — Просто те моля да не изключваш възможността да си бил подведен от Као… Може би ти е подал предварително съгласувана с някого информация.

— Чен Ю иска да съм тук.

— Може би…

— Но защо? — запита се Джейк. — Няма логика да ми разкрива своето местонахождение. Далеч по-безопасно е да глътне „Интер-Ейша“ чрез посредници — така, както е започнал.

— Страхува се от теб — отвърна Блис. — Тук може да те ликвидира далеч по-лесно, отколкото в Хонконг. Няма да има полицейско разследване, няма да се задават излишни въпроси.

— Но това е глупаво — поклати глава Джейк. — А Чен Ю съвсем не е глупак. — Очите му доловиха нещо особено в изражението на лицето й. — Освен ако знаещ нещо, което е неизвестно на мен…

Блис се обърна. Как да му каже какво точно се случи с баща му? Как да го подготви за мрака на „да-хей“? Понечи да каже нещо, но после стисна устни. Сърцето й се сви, защото разбра, че няма начин да го подготви за това, което искаше да му каже. Защо пък да не разбере, запита се тя. Той притежава „ба-мак“ — нещо, което е твърде близко до „да-хей“.

— Променила си се — отбеляза той.

— Ти също. Надявам се, че все още помниш колко бяхме близки…

Сърцето му бе пронизано от остра болка, лицето му пребледня. Пусна ръката й и се плъзна надолу, към корените на вековното дърво.

— Джейк! — коленичи до него Блис. — Какво ти е?

— Не зная.

Тя веднага усети, че я лъже и лекомислено го каза на глас.

— Вече знаеш всичко, нали? — избухна той. — Усети лъжите на Као Белоокия, веднага разбра и кога казва истината! Сега пък регистрираш и моите промени. Какво още да очаквам?

Блис поклати глава, готова да си прехапе езика.

— Нали и ти можеш да го правиш — умолително го изгледа тя. — С помощта на „ба-мак“ винаги си различавал лъжата от истината…

— Вече не.

— Какво?

— От известно време насам съм лишен от способността да потъвам в „ба-мак“… — Лицето му беше в сянка, но думите му бяха пропити от горчивина.

— Затова ли е цялата промяна у теб?

— Малко ли е? — вдигна глава той.