Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— И маковите полета, така ли?

— Може би. Но китайските комунисти са яростни противници на отглеждането и разпространяването на мака. В Юнан държат подсилени войскови части именно за да спират потока от контрабандисти, непрекъснато влизат в стълкновения с армиите на местните барони…

— Значи следата е фалшива.

Джейк внимателно наблюдаваше сенките по лицето й — една непозната равнина. Даваше си сметка, че са на територията на врага и в друг, чисто психологически смисъл.

— Но Као Белоокия съобщава, че работи за сър Джон Блустоун, докато подготовката си е получил при Чен Ю… Зад измамата в „Интер-Ейша“ стои именно Чен Ю. Двамата с Блустоун са сключили съюз, но въпреки това Чен Ю има свой шпионин при англичанина. Интересно, нали? Какъв ще е този съюз?

— Очевидно изпълнен с недоверие и взаимно подозрение.

— Така е, поне от страна на Чен Ю — кимна Джейк. — Но той винаги е бил недоверчив.

— Къде ни води всичко това?

— Обратно в Шан и това е най-интересното — отвърна Джейк. — Шан е общият знаменател на всичко: убийството на баща ми, финансовата атака срещу нас, плановете за отмъщение на Чен Ю…

— Кой е този Хуайшан Хан?

— Много бих желал да имам отговор на този въпрос — въздъхна Джейк. — Имам чувството, че именно той е ключът към загадката… Какво ли обединява толкова различни хора? Чен Ю, Хуайшан Хан, Хиге Моро, сър Джон Блустоун и Даниела Воркута…

— Този списък съдържа цял куп естествени врагове — отбеляза Блис.

— И именно това го прави загадъчен… И опасен. Каква е общата им цел? Едва ли е ликвидирането на „юн-хюн“, както мислех в началото. Тези хора са такива акули, че биха се разкъсали далеч преди края на подобна операция. Не, целта им е съвършено различна. И все още напълно неизвестна за нас…

Слънцето се скри зад планинските склонове, без нито за миг да надникне над черните облаци. Разсеяната светлина изчезна, на нейно място се появи странно, отразено от облаците сияние. Но жегата не намаляваше, насекомите продължаваха да жужат във въздуха.

— Ами ако ти си тяхната цел? — попита с потрепващ глас Блис, обзета от тежки предчувствия.

— Едва ли — поклати глава Джейк.

— Но само тук, в Шан, твоята смърт ще остане незабелязана — държеше на своето тя. — И по всяка вероятност неотмъстена…

— Искаш да кажа: окей, махаме се оттук… Нали така? — Очите му внимателно я наблюдаваха. — Връщаме се в Хонконг.

— Да, точно така — призна Блис. — Но зная, че това няма да стане. Ти никога няма да се върнеш…

— Права си.

— Питам се защо… През главата ми минават разни мисли, но все се надявам, че греша…

— Например какви?

— Например, че изгаряш от желание да умреш…

Джейк сведе поглед към спокойното личице на момичето в скута си.

— Мариана казваше същото — промълви той. — Както и първата ми жена…

— Това може би означава, че в цялата работа има и зрънце истина…

Доловил напрежението в гласа й, Джейк решително тръсна глава:

— Не, не е така.

— Тогава защо си тук, в червения сектор? Нима по този начин искаш да спасиш „Интер-Ейша“, „юн-хюн“ и мечтите на баща си?

— Сигурно е така — сви рамене Джейк.

— Не! — извика тя и момиченцето стреснато отвори очи. — Не е така! Тук си заради гузната си съвест! Дълбоко в себе си се чувстваше виновен за смъртта на баща си. Убеден си, че ако „ба-мак“ не беше те напуснал, ти със сигурност щеше да отбиеш нападението на онзи дантай!

Но нещата стоят по друг начин, Джейк. Резултатът щеше да е един и същ, с „ба-мак“ или без него… Джос, Джейк… Трябва по-често да се вслушваш в китайската си кръв. Приеми съдбата на баща си и толкоз! Както го е сторил той… Джос, че са го убили… Джос, че по това време ти си бил далеч. Защо се заблуждаваш, че с помощта на „ба-мак“ би могъл да се отървеш по-бързо от своята преследвачка? Нима вярваш, че би й обърнал гръб, за да се втурнеш към джонката? Какво щеше да стане, ако те беше проследила и там?

Джейк не отвърна нищо, но отговорите на тези въпроси му бяха ясни. Тя е права. „Ба-мак“ наистина не би променил нищо. Баща му е мъртъв. Джос…

Сведе поглед към детското личице в скута си. Момиченцето спеше дълбоко. Малкото юмруче стискаше ризата му. В душата му нахлу тъга.

— Какви ли не мисли минават през главата на човек — тихо промълви той. — В момента страдам за дъщеря си много повече, отколкото когато беше жива и действаше заедно с пограничните бандити…

Очите му се прехвърлиха към лицето на Блис.

— Най-болезненият ми спомен за нея е най-живият… Тя беше обладана от желание за смърт, Блис… Лан, моята единствена дъщеря.