Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Да, Донован… — кимна Тренъди. — Старият приятел от детството…

— Мислиш, че това е причина да ми предложи работа, така ли? — изгледа го с присвити очи Симбал.

— Не, за Бога! Но е изиграло известна роля, Тони… Може би дори решителна… Донован несъмнено вярва, че в критичен момент ти ще останеш на негова страна , независимо от обстоятелствата…

— Само защото сме израснали заедно и сме учили в един и същ колеж?

— Не подценявай спомените, Тони. Заедно сте усвоили ритуалите на съзряването, заедно сте вършили младежките лудории… Това е здрава връзка, Тони. И често става така, че нищо не може да я разруши…

— Продължаваш да не обелваш нито дума за Кърън и Бенет — изгледа го с подозрение Симбал.

— В това отношение наистина съм ти благодарен, Тони — отвърна Тренъди. — Открихме ги благодарение на теб. Но аз бях този, който те мотивира. Ти имаш душа на рицар и аз знаех как ще реагираш при новината за смъртта на Кърън…

— Но не се замисли как ще реагира Моника, нали?

— Повярвай ми, Тони, за Моника е далеч по-добре да го мисли за мъртъв!

— На Господ ли се правиш?

Тренъди продължи, без да обръща внимание на въпроса му:

— Знаех, че успея ли да те мотивирам, ти ще захапеш случая като булдог. Винаги си бил страхотен булдог, Тони… Начинът, по който откри Бенет, го доказва…

— Открих и нещо друго, Макс — поклати глава Симбал. — Кърън и Бенет движат операция, която надхвърля правомощията не само на Администрацията по наркотиците, но дори и на Агенцията… Разполагам с известни факти, но те все още не водят до конкретни заключения. Йе Бегача успя да ми каже някои неща, преди да умре… Например, че „Дикуи“ е пуснала пипалата си по целия свят. Любопитното е, че не продава стоката, а по-скоро я складира… Йе твърди, че тази стока е голямо количество противопехотни ракети с ограничен обхват на действие, но въпреки това могат да доведат до глобален конфликт и унищожение на света. Нарече Бенет „духът, излетял от бутилката“. Имаш ли представа какво е искал да каже с това, Макс?

— Предал съм ти всичко, с което разполагам — отвърна Тренъди. — Беше ми дяволски трудно да получа разрешение отгоре, но в крайна сметка успях… Много от…

— Значи всичко това не е свързано с Кърън и Бенет — прекъсна го Симбал. — И никога не е било…

— Беше, повярвай ми. Но Бенет и Кърън са едно, а Роджър Донован — съвсем друго…

— Кой одобри кандидатурата ми за тази операция? — попита Симбал.

— Президентът.

— Президентът на какво?

— На Съединените американски щати! — натъртено отвърна Тренъди. — Заповедта идва от най-високото място, Тони.

Симбал внимателно изгледа бившия си шеф:

— Какво общо имаш ти с президента на САЩ, Макс? — попита с недоверие той. — Доколкото зная, ходиш при него само когато трябва да получиш медал за поредната успешна операция…

— Работя за него, Тони… Временно, със специална заповед. По тази причина мога да командвам хора на СЕН като Мартин… А статутът ми в АН е нещо като отпуска преди пенсиониране…

— Откога? — скептично го изгледа Симбал.

— Около месец след убийството на Хенри Ундерман. Нима мислиш, че подобен акт лесно ще бъде забравен?

— А Администрацията по наркотиците?

— За оперативните работници под преките ми заповеди аз все още съм там, на пълно работно време. Едновременно с това им е дадено да разберат, че подготвям Боксър за евентуален заместник…

— Дейвид Боксър?

— Да. Ти го познаваш, разбира се.

— Каква е версията за пред него?

— Докторите ми препоръчват по-малко работа и повече спокойствие. Той проявява пълно разбиране. Човек на място, с него няма да имам никакви проблеми…

Симбал наблюдаваше цветните отражения върху лицето на Тренъди. Винаги се беше питал какво ли изпитва човек, когато светът му се сгромоляса… Сега това ставаше в действителност, но той го приемаше спокойно, без емоционални изблици.

— Какво става, Макс? — тихо попита той. — Защо си тук?

— Ще ти обясня, Тони, дай ми малко време… Преди това искам да ти кажа нещо друго… Президентът не беше много щастлив, когато му споменах името ти…

— Защо?

— Вече ти казах — двамата с Донован сте от едно котило… Шибани съученици!

— Значи става въпрос за Донован, така ли?

— Казах на президента, че в случая вашата близост може да ни бъде от полза. Казах му, че си залагам главата за теб, Тони… Казах му, че разчитам напълно на твоя ум, честност и чувство за справедливост. Защото ти наистина си един проклет рицар, момчето ми. Винаги си мечтал да яхнеш бял кон и да видиш сметката на врага… — замълча в многозначителна пауза, после добави: — Независимо кой ще се окаже той…