Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Къде тук е мястото на Сьора? — вдигна вежди Симбал.

— Склонните към предателство обичат романтиката — сви рамене Тренъди. — Това е част от играта. В началото всички искат нещо конкретно, нещо осезаемо… Сякаш пробват топлината на водата във ваната. Сьора е изиграл ролята на подарък…

— Доста скъпичък подарък! — отбеляза Симбал.

— Това доказва какви надежди са възлагали на Донован. — Тренъди бръкна в джоба си и извади малък плик, овлажнял от потта. — Повярвай ми, Тони, той е успял да развие целия си потенциал… Всичко е тук. Примери за провалени операции, за изтичане на важна разузнавателна информация… Работил е с фантазия и размах, изключително ловко…

Симбал сведе очи към плика на масичката.

— Защо тогава не е бил заловен?

— Как да отговоря на такъв въпрос, Тони? — притеснено се размърда на стола си Тренъди. — Може би, като кажа, че сме глупави, че действаме неефективно на всички нива… Това едва ли ще е напълно вярно, но едновременно с това е близо до истината. Като всяка бюрократична машина ние объркваме далеч повече неща, отколкото оправяме… Признавам, че се натъкнах на това тук съвсем случайно… Ако не беше Сьора, нямаше да възникнат никакви подозрения. Поне такива, които да водят към Донован…

— Какво искаш от мен?

Играта долу свърши. Момчето, което беше събудило любопитството на Симбал, триумфиращо нанесе последните три удара върху топката. Браво, малкият, поздрави го мислено Симбал.

— Той ни убива, Тони — прошепна Тренъди. — Изпива ни кръвчицата като гаден вампир. Това не може да продължава повече. Трябва да бъде ликвидиран. Бързо, тихо и ефикасно!

Появи се момчето, което очакваше Симбал. Проправи си път между масите, застана пред Симбал и се ухили. Беше представител на едно от планинските племена край Могок — богата на диаманти местност, благодарение на която Бирма се беше прочула из целия свят. Гледаше Симбал и продължаваше да се хили. Между зъбите му проблесна сърцевиден рубин, под него беше прикрепен къс фин кехлибар, шлифован като брилянт.

— Вече са на път — каза Симбал и започна да се надига от мястото си. Момчето имаше задачата да наблюдава скривалището на Кърън и Бенет. — Трябва да вървя…

— Към Шан — подхвърли Тренъди.

— Тръгнали са натам, в това поне няма никакво съмнение.

Тренъди вдигна глава да го погледне, взе плика от масата и му го подаде.

— Той е от лошите, Тони… От най-лошите!

Симбал пое плика, без да обръща внимание на хлапето, което го теглеше за ръкава.

— Ще му хвърля едно око — обеща той.

— Не разполагаме с много време.

— Какво искаш да кажеш?

— Върви, Тони — въздъхна Тренъди. — Шан те зове… Земята на боговете…

— Но тя е далеч от Роджър Донован…

— Дойде време да получиш и последните указания — въздъхна Тренъди. — Донован е поставен под неотстъпно наблюдение. По последна информация на моите хора появата му тук е въпрос на часове…

— Но защо? — учудено го изгледа Симбал.

— Това не мога да кажа и ще ти призная, че изобщо не ме интересува… Сега важното е да действаш, Тони…

— Не съм се съгласил на нищо — поклати глава Симбал. — Тук съм, за да открия Кърън и Бенет. Трябва ли пак да ти напомням, че вече не работя за теб?

— Всичко е тук — промълви Тренъди и почука с пръст по плика. — Роджър Донован е предател, Тони. Много хора умряха по негова вина. — В погледа му се появи твърдост. — Иди и пипни онези мръсници Кърън и Бенет, те напълно заслужават това! Но главната грижа на президента сега е Донован. Също и моята… Този човек трябва да изчезне.

Гледа така, сякаш най-накрая е решил да свали каишката на своя свиреп булдог, въздъхна в себе си Симбал. А работата е там, че АЗ с нетърпение чакам да го направи!

Кожата на стареца беше златиста. Слънцето и вятърът на Шан го бяха изпекли по начина, по който той печеше продуктите на своя труд.

Беше майстор от старата школа, такива като него бяха на изчезване дори и от планинските пущинаци. Майстор на боите и лаковете. Беше родом от Паган, откъдето неговия занаят се разпространил в Бирма посредством пътуващите китайски търговци от империята Нан-чао. Правнуците на тези номади, осъществявали своята дейност още в първи век от Новата ера, днес живеят в провинция Юнан и околностите й.

Гъстата сребристосива каша се събира от кората на дървото титци, а после се разлива върху дървени или бамбукови формички. По същия начин, по който се събира сокът на каучуковите дървета. Този човек използваше сечивата на своите деди. Разбиваше кашата с помощта на снопче конски косми — една работа, която изисква сили и търпение. Но за сметка на това готовият продукт беше великолепен — гъст и едновременно с това гъвкав като гума.