Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Наистина си мръсник!

— Мисля, че вече няма защо да се срещаш с Блустоун! — внезапно обяви Джейк.

Очите й се разшириха:

— Защо?

— Беше грешка — призна той. — Която сега ще поправим.

— Не искам — опъна се тя. — Мислиш, че няма да се справя ли?

— Казах ти, че е грешка и толкоз. Освен това сама каза, че задачата ти наранява душата на Трите клетви. Не искам това да продължава.

— Но искаш тайните на Блустоун, нали?

— Има и други начини да се добера до тях — усмихна се той, макар да беше сигурен в обратното. Ако тази лисица насреща му научи това, един Бог знае какво ще поиска в замяна.

— Какви по-точно? — продължаваше да настоява Неон Чоу. — Мисля, че моите шансове са далеч по-добри. Рано или късно той ще изпусне нещо в леглото, или пък аз ще успея да подслушам някой и друг разговор…

Джейк майсторски разигра колебание.

— Добре — въздъхна накрая той. — Нека да направим един последен опит… Но ако до една седмица нямам резултат, операцията се прекратява!

— Времето е много малко — разколебано отвърна тя.

— Повече няма да получиш — отсече той и хвърли многозначителен поглед на часовника си. — На твое място бих го използвал по-рационално…

Неон Чоу кимна и се спусна под палубата. След няколко минути се появи отново, натоварена с личен багаж.

Джейк мълчаливо гледаше как се отдалечава по бетонния кей. Лесно я различаваше сред тълпата. С такава фигура можеше да спре цялото улично движение.

— Джейк… — обади се колебливо Блис, но той й направи знак да мълчи. В другия край на палубата се появи високата фигура на Трите клетви.

— Готово — обяви възрастният мъж и мрачно поклати глава — Ако това те интересува — и Сойър мисли като мен. Но изпълни заповедта. Боновете Ду Лон вече са на пазара.

— Отлично — кимна Джейк и понечи да се обърне.

— Джуан…

— Да, чичо?

— Блис ми разказа какво е станало в дома на Голямата локва пикня и аз съм сериозно разтревожен…

— Всички сме разтревожени, чичо.

— Но аз се тревожа за теб.

Джейк запази мълчание.

— Блис ми разказа какво си сторил на Као Белоокия…

— Не съм длъжен да…

— Призна и собствената си вина, но изтезанията…

— Направихме каквото трябва! — отсече Джейк. — Нищо повече.

— Разбирам, че залозите са високи…

— Дори по-високи, отколкото допускаме.

Трите клетви се замисли върху думите на племенника си. Да, наистина е много променен, рече си той. Духът му е далеч от всички нас. Такъв ли трябва да бъде Джуанът? Ако това е задължително, тогава се радвам, че тежестта на този пост не падна върху плещите на собствения ми син…

— Вярно ли е, че Чен Ю е все още жив? — попита най-сетне той.

— Така изглежда, чичо.

— А вярно ли е, че ти и Блис ще тръгнете да го търсите?

— Да.

От устата на Трите клетви се откъсна дълбока въздишка.

— Там, горе, в Шан, е много опасно… Много!

— Зная.

— Вражеска територия… Там Чен Ю е цар и Бог…

Джейк го погледна право в очите:

— Ако се откажа от намеренията, нашите шансове са равни на нула, чичо.

— Тогава трябва да заминеш, Джуан.

— Ще се грижа за нея, чичо. Твоето съкровище е скъпо на сърцето ми…

— Моят скъпоценен камък… — промълви старецът и очите му овлажняха. — Но ти си прав, времената наистина са други… Ши Зи-лин го няма, ти си Джуан, а моето съкровище отдавна вече не е дете… Трудно е да осъзнаеш всичко това наведнъж, но такива са фактите…

Кой от тези факти имаше предвид старецът, запита се Джейк. Първият, последният или всички заедно?

Лудостта се усилваше. Близостта й го възпламеняваше и заплашваше да го изпепели. Нищо чудно, че полковник Ху вече не е между живите, въздъхна в себе си Хуайшан Хан.

Фигурата му изглеждаше още по-гротескна в просторната хижа на генерал Куо. За пръв път от много време насам изпита неудобство от неестествено щръкналото си рамо. То му напомняше за кладенеца… Или може би тя, Ки-лин, беше причината за това…

Очите й бяха като два нажежени въглена. Преди години Хуайшан Хан отиде на лов за тигри. Далеч от Пекин, на север… Там от незапомнени времена живееха сибирски тигри — огромни и кръвожадни хищници.

Най-много се изненада от бялата козина на звяра, който преследваха. Реши, че това е от снега. Там, на север, имаше много сняг. Все още помнеше собствения си дъх, излитащ от устата му на сребърни облачета. Косата му беше обледенена, сякаш изведнъж беше остарял. Студът проникваше дори през дебелата овча шуба.

В продължение на три денонощия Хуайшан Хан и един от местните ловци преследваха хищника. Беше едър мъжкар, наистина изключителен екземпляр. Придвижваше се леко и незабележимо, като дух. На няколко пъти го чуха да души и ръмжи, но нито веднъж не го видяха.